„Искам да имам истински мозък, за да ми разказва разни интересни неща“, въздъхнал Мечо Пух. Ако трябва да пренасочим думите на героя на Алън Александър Милн към медийната среда у нас, те може би биха звучали така: „Искам да имаме истински медии, за да ни разказват разни достоверни неща“.
Приказката за бг медиите през 2013-а има минимум два прочита. Първият „проверява“ какво става в самите тях – уволнения, назначения, номадство, некачествена „продукция“… Сюжетът на втория пък минава през функцията и посланията им – какво промениха, чий коректив са и защо са толкова свързани с политиката. И двете линии обаче не предвещават щастлив финал.
В първия вариант на приказката за медиите пише, че скандалите през тази година не бяха в изобилие, но за сметка на това – качествени. Като например рокадите по върховете на една голяма медийна групировка. Може би по съвпадение малко преди това сайтът ПИК напоително отпечата извадки от пикантната кореспонденция между главната редакторка на вестник „Труд“ Светлана Джамджиева и един от тогавашните му собственици – Огнян Донев. Двамата си бяха обменяли мисли с богата тематика – от политиката на вестниците, през любопитни факти за финансирането на медиите чрез обществени поръчки от кабинета „Борисов“ до поведението на президента Росен Плевнелиев и предстоящата оставка на Симеон Дянков като финансов министър. Не мина много време, след като откровенията им видяха бял свят, и Джамджиева бе отстранена от длъжност, а месеци по-късно Сашо Диков посрещна Донев в студиото на „ДикоFF“ така: „Голям мошеник си, доколкото знам“. Въпреки че бизнесменът увърташе за бизнеса си с Любомир Павлов, заради който сметките им бяха запорирани и двамата станаха клиенти на прокуратурата, той все пак си призна за чатовете в скайпа с бившата главна редакторка на „Труд“.
В същото предаване Донев призна и че инвестицията му във вестникарския бизнес е била неуспешна, а новият собственик на дяловете му в пресгрупата била Венелина Гочева и фирмата й. „Медиите не бяха нещо, което да е в центъра на житейските ми интереси“, каза най-богатият за 2012 г. българин.
Странно или не, голямото телевизионно номадство бе реализирано преди старта на есенния тв сезон. Тогава двете запазени марки на bTVВиктор Николаев и Ани Цолова скоростно смениха работодателя си и само за седмица се настаниха в сутрешния блок на „Нова телевизия“. След рокадата се изказаха маса предположения за евентуалните й причини. От по-високо заплащане, което според слуховете стигало до 9000-10 000 лв., до „отлюспване“ заради цензура. Преминаването на двамата журналисти към друг тв отбор стана изневиделица за широката аудитория, но за него се заговори под сурдинка още през лятото, когато предаването им за първи път от години излезе във ваканция.
И медиите, и водещите запазиха мълчание по въпроса в опити да спасят честта на професията. Трансферът обаче повлече крак и предизвика други промени. Особено в bTV. Там в столовете на сутрешния блок седнаха Генка Шикерова и Константин Караджов. Двамата трудно се напасват и едва ли „Тази сутрин“ ще си възстанови лидерския рейтинг.
Обвито в мистерия остана и слизането от екран на друго емблематично лице на най-голямата търговска телевизия у нас – Ани Салич. Тя се завърна в новините след дълго отсъствие по здравословни причини, но бързо отстъпи мястото си до Юксел Кадриев на младата амбиция Виктория Петрова. Мотивът за напускането на Салич бе, че ще е водеща на новото предаване „Вокс попули“. Само че него още го няма. Според запознати Салич трябваше да се върне, но го направи в „Нова телевизия“, вместо в bTV. От пролетта тя ще води благотворително предаване.
Междувременно тенденцията бе зададена и ако досега bTVбеше най-желаното място за работа на телевизионните журналисти, то днес тя е инкубаторът на кадри, които след това конкуренцията й ги краде.
Телевизионният фактор Емил Кошлуков също претърпя драматична раздяла с фирмата си: no frame media. Новината разпространи самият той в социалната мрежа „Фейсбук : „Даа, в живота е така – първо търсиш справедливост, после търсиш работа“. Първоначално това важеше за шефския му пост в !no frame media – акционерно дружество, собственост изцяло на Виолета Сечкова и Емил Кошлуков, чиито дялове бяха в съотношение съответно 45 към 55 процента. По-късно екипът на компанията се вля в новоучредената „Ноу фрейм медиа България“, която в момента произвежда голяма част от продукциите за TV7.
Двете държавни медии – БНТ и БНР, също претърпяха вълнения при това по един и същи повод – изборите на генерални директори.Победата на Вяра Анкова като шеф на обществената телевизия бе предизвестена. Въпреки че сегашните управляващи неофициално не одобряваха отразяването от БНТ на протестите срещу кабинета „Орешарски“, лобито на ГЕРБ в СЕМ пребори осемте претенденти и провъзгласи бившата журналистка за победителка в конкурса. Дни преди него една снимка обиколи някои вестници и на нея се виждаше как Вяра Анкова пие кафето си с председателя на регулатора Георги Лозанов в столичен хотел. Това не смути нито едната, нито другата страна и по никакъв начин не повлия на изхода от състезанието. Настроенията срещу генералната директорка на „Сан Стефано“ 29 и подписката срещу втория й мандат на десетки служители на телевизията също не накривиха шапката на семаджиите. И те най-безцеремонно си изпълниха задълженията. Но към кого?
Измежду рекордните тази година 16 кандидати за пръв началник на Българското национално радио СЕМ избра Радослав Янкулов. Той пък отчете първите си сто дни на скромна пресконференция пред само пет всекидневника и БТА. Те имаха честта да се запознаят с „разкритията“ как предшественикът му Валерий Тодоров бил подписал няколко договора за 5.7 млн. лв. и със заканите да осъществи своя концепция, озаглавена „Малки стъпки към големи промени“. Сред 19-те съмнителни договора Янкулов и екипът му наредиха и този за технологията „Далет“, който бил преподписан половин година преди изтичането му. В категорията „интересни контракти“ Янкулов вкара и тези за поддържането на радио „Бинар“, в чийто сайт на ден влизали по 30-50 човека, както и разни други за получаване на финансова информация, за различни видове техника и т.н.
„Всеки един от тези договори са безукорно законосъобразни. За степента им на целесъобразност, морал и други дреболии, би могло да се разсъждава… Така или иначе, от планираните 4 260 000 лв. за капиталови разходи към 28 май 2013 г. се оказаха изхарчени 3 800 000 лв.“, написа в отчета си генералният директор Радослав Янкулов. После старият и новият началник на Старата къща си размениха „някои възгледи“ за радиото. След нападките Валерий Тодоров се защити, заявявайки, че с „Далет“ работят всички развити технологично радиа и че е оставил БНР в цветущо финансово състояние. Диалогът стигна такива висоти, че аудиторията бе надлежно информирана как новият радионачалник уволнил хората на Тодоров и подменил целия ръководен екип, за да сложи своите си кадри.
Вторият сюжет на приказката за българските медии е тясно свързан с политиката. Най-голямото тяхно комуникационно „постижение“ през 2013-а е резултат от политическата им пристрастност. Те направиха изключително лесен ориентира и за зрителя, и за читателя. Така той само с един бърз поглед може да разбере къде и чии политически интереси се защитават, как ще се тълкува случващото се на площада пред парламента или вътре в пленарната зала. Прегрупирането на водещите и репортерите е подкрепящото доказателство. На Ани Цолова например изключително много й отива новото работно място, тъй като, както са забелязали бдителни зрители, често й се случваше да обяснява екзалтирано колко са „красиви, интелигентни, успешни и богати“ протестиращите пред жълтите павета. „Нова телевизия“ се превърна негласно в оазис на ГЕРБеристите. Не че останалите, без ТВ7, не споделят същата линия, но поне се опитват да спазват някакви професионални стандарти. bTVбе силно упреквана за начина, по който препредаваше протестите от февруарските събития. Негативните настроения не бяха спестени и на екипи на ТВ7, и на БНТ, които също чуха поздравления за роднините си от мирни протестъри. Страстите се нажежиха до червено благодарение на намесата на медиите в сюжетната линия още преди изборите след разкритието на ТВ7 за фалшивите бюлетини в Костинброд.
Проблемът в този вариант на приказката е, че тя е реалност, а не приказка – медиите все повече се обичат с политиката и трудно балансират гледните точки. Дори в скандално скъпия сериал на БНТ пролича колко близки и взаимнозависими са двете власти, което не позволява на медиите да изпълняват основната си функция – да информират. Да не говорим за етика и други, старомодни за вестникарската и телевизионната действителност понятия.
Отсега е ясно, че следващата година ще е още по-напрегната за големите телевизии. Гледаемостта им вече ще се измерва от още една пийпълметрична агенция, която току-що дебютира. Това би трябвало да изостри конкуренцията, тъй като рекламодателите занапред ще имат право на избор. Но вече се шушука, че основният критерий и в двете агенции щяла да бъде политическата оцветеност на медиите. И в това няма да има нищо приказно…
