Болниците масово са надвишили средномесечните си разходи през ноември и декември. Извършена проверка на НЗОК на общо 371 лечебни заведения за болнична помощ, е установила, че 289 са надхвърлили разходите си. Това стана ясно на пресконференция днес в Националната здравноосигурителна каса.
С цел установяване на причините за свръххоспитализация и рехоспитализация през последните месеци на 2013 г., НЗОК е провела проверки. Те са установили, че болниците масово не спазват правилата за хоспитализация и рехоспитализация. По думи на управителя на НЗОК Румяна Тодорова, болничните заведения с най-много надхвърлени разходи в София са: „Токуда“ с 700 хил. лв., „Александровска болница“ – 300 хил. лв., всички болници за рехабилитация – между 150-200 хил. лева. Пример за Пловдив пък е „Каспела“ с 340 хил. лева. Необходимо е да се уточни обаче, че това са сумите, с които е надхвърлен бюджета на всяко заведение, само за октомври и само за ноември. В същото време обаче има и не малко болници, които са спазили финансовата си рамка – в Силистра, Видин, Добрич и Смолян.
„Аз апелирам тук към всички принципали да си влязат в ролята и да си направят проверки по болниците и да се види тези пари, които касата изплаща къде отиват. Защо има има 350 млн. дългове, защо има лъскави фасади на болниците, а вътре си е всичко по старому“, коментира Румяна Тодорова.
В обсега на проверките са попаднали лекари от 515 лечебни заведения, 595 общопрактикуващи лекари и специалисти, и 1590 пациенти, които имат общо 4039 хоспитализации. Установено е, че 30% от всички хоспитализирани са с хронични заболявания в шест основни класа. Сред тях са заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, нервната и ендокринната система.
Според Тодорова проблемите са следстивие от няколко причини. Едната се крие в клиничните пътеки: „Пътеките не са добре написани, критериите са изключително ниски. Вече повече от 7-8 години пътеките изобщо не са коригирани. Има само дребни козметични промени вътре. Като цяло всички пътеки трябва да бъдат преработени и ние апелираме пред министерството за това. Другият недостатък на пътеките е, че в тях има два полюса: изключително евтини процедури и такива, които са скъпи. Точно евтините процедури правят този оборот на болниците“.
Другата причина според управителя на НЗОК е схема, по която работят болниците. Тя даде пример с тези за рехабилитация. От март до септември работят по програми на НОИ и кешови плащания. След като приключат обаче, започват да функционират по клинични пътеки. По думи на Тодорова при опитите да се вкарат пациенти по клинична пътека, в периода март-септември, са били неуспешни. Отговорът е бил, че пътеките са изчерпани. „Когато обаче започнахме да ги съобщаваме тези данни, в Касата започнаха да идват анонимни писма и личи, че писмата са написани от колективите, с които те ни насочват къде да направим проверки, къде са празните отделения“, коментира управителят на НЗОК. Тодорова допълни: „Не може да има такава фрагментация на заведенията за болнична помощ. Навсякъде в Европа има окрупняване на болниците, така че когато пациента влезе вътре да бъде обслужен за всичко“.
Проверките на Касата са установили още, че са били издадени направления за медико-диагностични дейности на стойност малко над 10.200 млн. лв., като 10.48% от тях не са били изпълнени. Причините, според проведени анкети с пациенти, са финансови, социални, семейни и битови проблеми.
Мая Иванова
