– Провеждане на професионални и безпристрастни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище и докладване за тях. Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и публикуването на данни за имуществото на високопоставени държавни длъжностни лица.
– Предприемане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията,.
Това бяха част от препоръките, записани в доклада на ЕК от юли 2012 г. за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка. От тогава до сега измина година и половина, през която стана ясно, че създаденият през 2009 г. Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и основният му инструмент – БОРКОР, са се превърнали в кабинетни плъхове, а не в яростни борци с корупцията. БОРКОР например описва себе си като “ комплексен кибернетичен модел за централно планиране и разработване на ефективно действащи мерки и системи от мерки срещу корупцията“. Мъглявата формулировка така и не успя да прикрие липсата на каквито и да е резултати от близо тригодишното съществуване на Центъра и на БОРКОР. И логично през септември Министерският съвет имаше идея на закрие центъра и да го превърне в част от Съвета по сигурността към Министерския съвет. В края на ноември обаче кабинетът набра кураж и реши от 2014 г. нататък всички законопроекти на правителството да бъдат съгласувани с БОРКОР, преди да бъдат внесени за обсъждане. Целта е още от самото начало да се избегнат текстове, които създават предпоставки за корупционни схеми. Това означава, че бъдещето ще покаже имало ли е смисъл раждането на антикорупционния юнак БОРКОР. Със сигурност центърът и основният инструмент в борбата с корупцията ще бъдат главните липсващи в януарския доклад на Еврокомисията.
