Даниела Бобева, вицепремиер по икономическото развитие
На плещите на тази крехка дама легнаха буквално всички отношения на властта с бизнеса в страната.В отчета си за отиващата си година Бобева посочи като основен плюс запазването на финансовата и икономическата стабилност въпреки многото вътрешни шокове (избори, протести) и външните сътресения (забавената европейска икономика и кризата със Сирия, която натовари хазната). На този фон бе запазен нисък бюджетен дефицит, постигнат бе икономически растеж от 0.6% при нулев за ЕС, а фискалният резерв е на кота 4.9 млрд. лева. Но за решаване остават още много сериозни задачи като слабия поток на преките чуждестранни инвестиции, свитото вътрешно търсене, необходимост от подобряване на производителността на труда, слабото икономическо представяне в чужбина, същественото забавяне на приватизацията.
Предстои приемането и прилагането на стратегия за административните реформи, закон за управление на държавното участие, нова политика по иновациите, както и нов закон за публично-частното партньорство. Най-голямото постижение на Даниела Бобева несъмнено са подготвените промени в Закона за обществените поръчки, които трябва да отстранят проблемите с непрозрачността, липсата на конкуренция, с неплащането на подизпълнителите и с тромавите процедури по провеждането на търговете. Обективно погледнато обаче, тези идеи не се приеха особено радушно от всички депутати и е под въпрос дали в сегашния им вид ще получат благословията на парламента.
Зинаида Златанова, вицепремиер по еврофондовете и министър на правосъдието
В началото на мандата си Златанова уж тръгна да разбулва мъглата около милионите за реклами по оперативните програми и извади наяве медийните дарове на ГЕРБ, но после дръпна ръчната спирачка, проведе закрита среща с отбрани организации и всичко се върна в старото си русло. Оттогава не сме я чули да обели и дума по темата и по всичко личи, че няма и да я чуем. Затова пък повечето й изказвания, особено за еврофондовете, успяха да предизвикат скандали, които останалите членове на кабинета се опитваха да потушат след нея. В последна сметка реални постижения от нейното управление не сме видели, дори напротив. Ето защо не бе никак случайно решението на премиера Пламен Орешарски да й отнеме редица от отговорностите, които първоначално й бе поверил.
Изненадващо за мнозина точно Златанова започна да тръби как ще загубим пари от еврофондовете и как ще сме сред последните по усвояването на средствата заради предишната власт. Непремисленото говорене е присъщо за българските политици, но все пак бяха странни тези изяви от човек, който дълго време представляваше Еврокомисията у нас. А и апокалиптичните й прогнози за стотици милиони евро загуби в края на 2013-а засега никак не се оправдават.
Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката
Спокойно можем да наречем Стойнев човека с розовите очила в кабинета „Орешарски“. След негативната перспектива за страната, представена от кредитната агенция Standart & Poor’s преди дни, той бодро отвърна, че сме тръгнали по пътя на икономическия растеж.
„Промишленото производство на България на годишна база се увеличи с 4.1% – такъв ръст ние не помним от години. Моята амбиция е не да растем с 1.8%, а да растем по-бързо от богатите европейски държави, за да може да ги догоним“, изтъкна Стойнев в едно телевизионно интервю. В друга медия пък смело посочи, че енергетиката върви към стабилизация, при все че Националната електрическа компания е на практика във фалит, останалите държавни енергийни дружества също са с влошени финансови показатели, а Българският енергиен холдинг е натоварен с огромни заеми. Колкото до неспиращите кадрили по върховете на енергийните фирми, тях Стойнев обясни с професионализма на хората, чиито позиции се сменяли.
Иван Данов, министър на инвестиционното проектиране
За първите шест месеца от съществуването си Министерството на инвестиционното проектиране едва успя да раздели имуществото с колегите си от регионалното ведомство. Поради тази причина на Данов се падна да се „отчита“ най-вече в бъдеще време. Като голямо постижение бе отбелязано, че служителите му са дали „зелена“ светлина на инвестиционни проекти за над 134 млн. лева. Става дума за строителството на пречиствателни станции и ВиК в Несебър, Стамболийски, Варна, Кърджали и Бяла.Така щели да се създадат нови работни места, да се усвоят максимално еврофондовете и да се постигне икономически растеж. Сред останалите задачи на новото министерство е изготвянето на общи устройствени планове на всички общини и обновяването на законодателството в строителството. През 2014-а ще започне създаването на кадастрална карта за последните осем района на София – „Слатина“, „Подуяне „, „Илинден „, „Изгрев“, „Красно село“, „Възраждане“, „Лозенец “ и „Триадица „, за землищата на 13 общински центъра и за други 27 населени места. Тепърва се изготвя и окончателно предложение за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, което да бъде внесено за обсъждане в Народното събрание.
Данаил Папазов – министър на транспорта
Капитанът далечно плаване имаше късмета да отговаря за отличника сред оперативните програми – „Транспорт“. Вероятно затова, отчитайки шестте месеца от управлението си, Папазов предпочете да акцентира върху напредъка по нея. Почти цялата финансова помощ от 2 млрд. евро за предишния програмен период 2007-2014-а е договорена, а близо 1.1 млрд. евро вече са разплатени. Рехабилитирани и изградени са над 218 км железопътни линии, построени и пуснати в експлоатация са над 140 км магистрали. Само за изминалата година са открити пет големи инфраструктурни обекта и предстои завършването на други осем. Модернизира се жп линията Септември – Пловдив – Бургас, строят се автомагистралите „Струма“ и „Марица“, както и столичното метро. Според Папазов това са обектите с национално значение, които трябва да се завършат в срок. Добрата новина е, че тази седмица е приключила работата по новия проект на оперативната програма за периода 2014-2020-а и предстои изпращането му в Европейската комисия за одобрение.
Иначе занапред би било разумно министърът да се замисля повече преди изказванията си. За половин година той направи два сериозни гафа. Първият бе през юни, когато, за да защити избора на Петър Киров за свой заместник, изрече, че имал такава препоръка лично от комисаря, отговарящ за регионалното развитие Йоханес Хан. През октомври пък се „изтърва“, че по открития на 14 юни Дунав мост 2 вече има над 20 дефекта. Което повлече след себе си вълна от коментари в наши и западни издания, включително и такива, че едва ли не съоръжението е на ръба да се срути. И в двата случая на Папазов му се наложи спешно да се обяснява.
Десислава Терзиева, министър на регионалното развитие
За половин година на Теризева й излезе името „министърката с цикламеното костюмче“, за което трябва да „благодари“ на бившия премиер Бойко Борисов. Тя успешно оцеля след вота на недоверие заради инфраструктурната политика на правителството, което не пречи в средите на управляващите да се говори, че ще е един от първите сменени министри. Като свой най-голям успех Терзиева определи спасяването на 250 млн. лв. европейски пари по оперативната програма „Регионално развитие“, които сега ще отидат за строителството на Северната скоростна тангента на София. Както и завършването на Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията. Тя е ключов документ за обосноваване на инвестициите в сектора от оперативната програма „Околна среда“през новия програмен период и амбициите са до края на годината да бъде приета от Министерския съвет. Сериозният тест обаче ще започне с изваждането на активите от балансите на ВиК дружествата и сключването на договорите за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията.
Искра Михайлова, министър на околната среда и водите
Добре известната дама от ДПС заяви при приемането на длъжността, че е радетел проблемите в околната среда и климата да намерят мястото си във всички секторни политики, намекна за множество законодателни инициативи и обеща спешни мерки за подготовката на новия програмен период. Но за изминалите шест месеца не видяхме нищо такова. От друга страна, само за ден Михайлова успя да „издуха“ двадесет и трима директори от подопечните й ведомства. Сред „отнесените от вихъра“ бяха началниците на регионални инспекции за опазване на околната среда, на националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“ и шефовете на четирите басейнови дирекции. Причината – поредица нарушения, заради които държавният бюджет бил ощетен с милиони левове. След това се зае с пренаписването на устройствения правилник на министерството, с което отне възможността регионалните екоинспекции, а също и дирекциите на националните паркове, на басейновите дирекции и на Изпълнителната агенция по околна среда да планират, подготвят и провеждат процедури за възлагане на обществени поръчки. Всички тези дейности вече се извършват единствено от Дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“.
За краткото си министерстване Искра Михайлова свари да се договори с регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество „Аргус“ за осигуряване на самолетни билети през следващите 24 месеца. Стойността на контракта бе 1.33 млн. лв., което означава, че ще се харчат по 3 хил. на работен ден за служебни пътувания и хотелско настаняване. Също така тя намери време да подпише договори и за доставката на нови автомобили за над 3.1 млн. лв., предназначени за работещите в националните паркове „Пирин“, „Рила“ и „Централен Балкан“ и в някои регионални екоинспекции.
