Отива си поредната година, в която очаквахме да видим изхода от кризата. Уви, на нея май й хареса по нашите географски ширини и поне засега остава. За разлика от 2012-а, събитията, които този път попадат в годишния ни обзор, съвсем не са толкова много. Но пък за сметка на това определено са знакови. Очаква се някои от тях да дадат сериозен тласък за подобряване на икономическата ситуация, други да преобърнат из основи отделни браншове…
„Южен поток“ тръгна, после пак спря
След продължили повече от четири часа усилени преговори на 31 октомври България и Русия уж най-накрая успяха да изгладят противоречията около газопровода „Южен поток“ и дадоха неговия символичен старт със заварката на две тръби край врачанското село Пишурка. Но след като шумотевицата поутихна, се оказа, че сметката е правена без кръчмар. В началото на декември от Брюксел размахаха пръст и заявиха, че всички двустранни споразумения за изграждането на тръбата, сключени с Русия от България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, нарушават европейското законодателство и трябва да бъдат предоговорени. Наложи се еврокомисарят по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер в Брюксел да се заеме с тази задача, а иначе изграждането само на българската част на трасето ще струва около 3.5 млрд. евро и според управляващите ще гарантира 2% икономически ръст догодина.
Седми блок се композира
Една очаквана визита на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в САЩ завърши с неочакван край. Постигната бе договореност за изграждането на 7-и блок на площадката в АЕЦ „Козлодуй“ с американска технология на „Уестингхаус“, чийто мажоритарен собственик е японската корпорация „Тошиба“. На 11 декември Министерският съвет гласува решение за започване на преговорите, с което правителството се впусна в нова ядрена сделка за милиарди лева. Че всичко е било предварително подготвено, говори и фактът, че само ден по-късно представители на Българския енергиен холдинг и на „Уестингхаус“ сключиха споразумение за съгласуване на параметрите по 7-и блок на АЕЦ-а, като работата ще продължи девет месеца. Управляващите обаче така и не се вслушаха в гласа на разума и не обявиха конкурс за избор на технологията, по която ще бъде строен новият блок, каквато е нормалната практика в целия цивилизован свят.
„Набуко“ си изпя песента
След десет години ходене по мъките един от най-дълго чаканите европейски газови проекти приключи безславно. В края на юни от OMV заявиха, че „Набуко – запад“ не е бил избран като маршрут за доставки на синьо гориво от оператора, разработващ каспийското находище „Шах Дениз 2“. Австрийската компания е най-големият акционер в консорциума „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл“, в който влизат още „Газ дьо Франс“ с 9%, а по 16.66 на сто държат турската фирма БОТАШ, румънската „Трансгаз“, унгарската МОЛ и Българският енергиен холдинг. По този начин България получи много сериозен удар, разделяйки се с дълго чаканата възможност за алтернатива на руския природен газ, от който изцяло зависи. До голяма степен той бе предопределен от десетките безсмислени срещи и декларации за „Набуко“, търсенето на нови партньори, липсата на конкретни решения и на ясна политическа подкрепа от страна на Европейската комисия. В същото време Русия активно действаше в полза на своя проект – „Южен поток“. Нещо, което се отрази и на крайното решението, взето от консорциума „Шах Дениз 2“.
Атаката срещу Богомил Манчев
Едно нещо разтърси из основи енергийния бранш тази година и това беше акцията срещу знаковата фигура в българската енергетика – Богомил Манчев. На 20 септември екипи на прокуратурата и Държавната агенция „Национална сигурност“ влязоха в офиси на неговата фирма „Риск Инженеринг“ и иззеха редица документи. Съобщено бе, че въпреки спрения още през март 2012-а проект за изграждането на АЕЦ „Белене“ плащанията към консултанта WorleyParsons и неговия подизпълнител „Риск Инженеринг“ са продължавали да вървят. Ден по-късно прокуратурата повдигна обвинения на енергийния бос за длъжностно присвояване и му определи рекордната гаранция от 1 млн. лв., намалена впоследствие наполовина. Богомил Манчев обяви, че става въпрос за „политическа атака“ от страна на сегашните управляващи, насочена срещу него, и зад нея стои човек, висок метър и деветдесет. По думите му тази фигура не е „ни рак, ни риба“, става въпрос за фигура от БСП, но не е Румен Овчаров. След което притихна…
Държавата каза „адио“ на БТК
Министерският съвет упълномощи през септември министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да гласува „за“ отмяната на особените права на т. нар. златна акция по време на общото събрание на акционерите на Българската телекомуникационна компания. Представителят (БТК) на държавата подкрепи и промяната на фирменото наименование, както и отписването на фирмата от Регистъра за публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Така БТК стана изцяло собственост на VTB Capital (VTB) и Корпоративна търговска банка, които придобиха основния й пакет акции през октомври 2012 година.
„Глобул“ смени собственика
Много вълнения в телекомуникационния бранш предизвика норвежката компания „Теленор“, която непосредствено преди великденските празници купи мобилния оператор „Глобул“ и веригата магазини „Германос“ от гръцката ОТЕ срещу 717 млн. евро. Изпълнителният вицепрезидент и директор на фирмата за Европа Кйел-Мортен Йонсен се закани, че тя ще е сериозна заплаха за доминиращия играч в сектора – „Мобилтел“. Но досега така и не сме усетили осезаемо присъствието у нас на един от най-големите телекоми в света.
Дочакахме Дунав мост 2
Проточилото се строителство на втория мост над река Дунав при Видин – Калафат най-накрая приключи на 14 юни. За тържествената церемония по откриването пристигна дори еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хаан. Но в бързината пак нещо не беше свършено като хората. През октомври в средата на моста в платното в посока към България зейна голяма дупка, след което се оказа, че тя не е единствената. Добрата новина все пак е, че съоръжението е в гаранция.
Морските летища – с нови терминали
Даването на концесия на летищата в Бургас и Варна на „Фрапор Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, обявено през 2006-а за най-голямата сделка в сферата на публично-частното партньорство в страната, постигна основната си цел едва през 2013-а. Макар и с няколко години закъснение бяха пуснати в експлоатация новите пътнически терминали на двата аеропорта. Съоръжението в Бургас е с площ от 20 хил. кв. м и бе изградено от българо-турския консорциум „Тие-Ичташ“, като инвестицията се оценява на около 80 млн. лева. Благодарение на тридесетте нови гишета вече могат да се обслужват средно по 2500 пътници на час, а годишният капацитет на летището стига 2.7 милиона.
Над 75 млн. лв. пък бяха инвестирани за изграждането отново от „Тие-Ичташ“ на новия терминал във Варна. Той също е с площ от 20 хил. кв. м и на час през новите гишета може да бъдат обслужвани по 1037 пътници, или 1.8 млн. на година.
Досега „Фрапор Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е изплатил повече от 100 млн. лв. на държавата под формата на данъци, концесионни и други такси.
Магистрални радости и мъки
Най-многострадалната магистрала в пътното ни строителство – „Тракия“, започната още през далечната 1973-а, бе завършена окончателно на 15 юли. Последният участък от 34 км между пътен възел „Зимница“ и Карнобат, който се строеше от консорциума „Тракия IV“, трябваше да бъде открит още през февруари, но на няколко пъти пускането му бе отлагано заради различни проблеми. Общо за изградените през последните четири години около 120 км бяха похарчени близо 500 млн. лева.
От лятото с 30 минути по-малко вече се пътува и от София до границата с Гърция благодарение на пускането на новия участък от магистрала „Струма“ между Долна Диканя и Дупница. На 23 юли министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева тържествено лисна менчето на почти 17-километровата отсечка, построена от „Консорциум-Струма-1“ срещу 70 240 800 лв. с ДДС.
Макар и с малко, магистрала „Хемус“ също стана по-дълга през 2013-а. В края на юли бе пуснато в експлоатация 8-километровото трасе между Шумен и Белокопитово. То бе изградено от шуменската фирма „Автомагистрали Черно море“ и струваше на държавния бюджет 45 млн. лева. А през август беше открит и ключовият пътен възел „Яна“ (свързващ Околовръстното шосе на София с аутобана), чиято стойност е 39 млн. лв., осигурени от оперативната програма „Транспорт“. За съжаление празненствата по пускането му бяха белязани от тежка верижна катастрофа, в която загинаха двама души и петима бяха ранени. Според транспортния министър Данаил Папазов катастрофата е била причинена заради образуващата се тапа по повод на церемонията, но регионалният министър Десислава Терзиева категорично отрече това.
