На дясното явно му е писано да се разпада. Парадоксално, но по пътя на обединението си партиите в Реформаторския блок пак се препънаха във вътрешни противоречия. Амбициозните планове на десните лидери този път бяха саботирани от изпадащи от сметката функционери, опитващи се да останат в играта на всяка цена.
„Говорим за историческа обремененост, защото за последните 12 години от съществуването си българската десница е била всичко друго, но не и обединена“, бяха първите коментари, когато вместо добри новини за дългоочаквания съюз, Реформаторският блок обяви, че възнамерява да се раздели с още един от членовете си. Най-вероятно партия „Синьо единство“ ще отпадне от блока и ще се явява сама на изборите. Очаква се това решение да бъде официализирано в събота.
Санкцията „изключване“ се стовари върху бившия председател на СДС и настоящ евродепутат Надежда Нейнски, защото твърде често си е позволявала да коментира подробности от вътрешните преговори и въпреки несъгласието на всички останали, упорито се е опитвала да налага собствената си визия за развитието на блока – разпускане на съществуващите десни партии и регистрирането на една формация с общо ръководство. Вместо да елиминира основния причинител на раздори обаче атаката срещу Нейнски предизвика буря в „Синьо единство“ и в крайна сметка се обърна срещу самите реформатори.
Истинският скандал избухна ден преди лидерите на ДСБ, СДС, Движение „България на гражданите“, БЗНС и Национален съюз „Свобода и достойнство“ да официализират своя нов политически съюз. Докато заплашените с изгонване умуваха как да се върнат в играта, председателят на гражданския Национален съюз „Единство“ Петър Славов, заедно с Мартин Димитров подписаха споразумение за сътрудничество с ДСБ от името на цялата формация. „За мен вече е ясно, че единната партия е Реформаторският блок. Ако „Синьо единство“ не иска да участва в него, ние нямаме работа там“, отсече Димитров и се похвали, че документът осигурява гражданска квота за представители на партията в бъдещия политически съюз. Час по-късно гръмко напусна партията, защото сам разбра, че действията зад гърба на ръководството няма да му донесат желания дивидент.
Според една от теориите скандалът с Мартин Димитров удобно е прикрил истинската причина за раздорите в десницата. Запознати твърдят, че в дъното на конфликта между новото ръководство на ДСБ и Надежда Нейнски е оттеглилият се от политиката Иван Костов, който до ден днешен я обвинява за принудителното си пенсиониране. Двамата първи заговориха за единна дясна партия, дори изготвиха общата платформа на бъдещия политически съюз и ако не се бяха провалили на извънредния вот през май, вероятно щяха да са създателите на днешния Реформаторски блок. Обещаващото партньорство, което трябваше да върне легендарната „Синя коалиция“ в парламента, обаче бе разкъсано от спорове за лидерство и за финансовите ангажименти на всяка от страните в бъдещата управленска коалиция. Свидетели на преговорите между двамата разказват, че Костов упорито е отказвал да споделя председателското място с Нейнски. И тъй като е бил убеден, че синият съюз ще носи много повече дивиденти за нея, отколкото за него, е определил цена за своята подкрепа. Близки до Нейнски партийци още тогава издадоха, че Командира е поискал 1 млн. лв. гаранция за участие в бъдещата коалиция, с което на практика е сложил край на всички договорки. Логично развръзката бе съкрушителна и за двете десни партии – „Синьо единство“ изобщо не се яви на извънредния вот, а ДСБ предпочете компанията на Жаклин Толева и нейния Български демократически форум (БДФ), но така и не влезе в парламента. Няколко месеца по-късно Костов подаде оставка от ръководния пост в ДСБ и обяви оттеглянето си от политиката. За разлика от него, Надежда Нейнски се качи на доста бърз влак към новата си политическа кариера, при това с готовата платформа, подписана от Костов в първите месеци на годината. Говори се, че точно тази несправедливост е разгневила бившия син пълководец и той се е възползвал от все още силните си позиции в ДСБ, за да ускори окончателното пенсиониране на някогашната си партньорка по политически възгледи.
