Предколедно пак ни припомниха, че сме нацията, която пазарува за празниците все в последния момент. Краят на тази година се очертава като феноменален от търговска гледна точка. Не заради намесата на министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов, който по настояване на премиера Пламен Орешарски подгони молове и търговски вериги за незаконни надстройки. У нас не е нужно да ти падне таван върху главата (както стана в латвийската столица Рига), за да разбереш че ако си на една средностатистическа заплата, мястото ти не е в мола.
Търговията в стоки е слаба, но търговията в приказки върви. Предколедните политречитативи срутват усещането за празник на всеки, допуснал генералната грешка да празнува с телевизора. А такива са повечето празнуващи. Очакват да си напазаруват настроение в последния момент и без пари. Но вместо изгодни отстъпки получават вербална смес от депресанти.
Няма друга Коледа, в която партийният маркетинг да е експлоатирал толкова свирепо пазара. Не млъкнаха до последно и по всичко личи, че няма да млъкнат и при отварянето на шампанското навръх Нова година. Чуеш ли последователно президент, премиер и главен опозиционен лидер, усещането е като че тапата те е нацелила в слепоочието. А специално Бойко Борисов и тавана с готовност ще срути, стига Орешарски да го подпира отдолу.
Премиерът твърди например, че годината започна с „отчаяние”, в края й картината изглежда „една идея по-добра”, а следващата година ще започне „начисто”. Имало икономически индикатори, които подсказват, че 2014-а ще бъде първата година на икономическото възстановяване. Растеж, макар и неголям, разплащане с бизнеса, социални жестове, инфарктно спасяване „до последния ден” на повечето застрашени средства по оперативни програми. Дори безработицата спряла да расте в очакване на програма „първо работно място”.
Борисов сипе обаче огън и жупел – инвестициите се сринали, безработицата скача, събираемостта е обратно-пропорционална на контрабандата, управляващите са в международна изолация. И всичко, което дават, утре ще си го платим от джоба с лихвите. Дори единствения въпрос, по който традиционно цари единомислие – валутният борд, попада под ударите. Борисов твърди, че Орешарски го поставя в риск, а Орешарски приема това като политическа закачка, на която той и ръководството на БНБ не поддават.
Но и с Борисов се закачат. Назначили му данъчна ревизия, след като му правиха данъчна проверка. Тя показа, че за 5-годишен период всичко е изрядно, а те сега ровят за 10-годишен. Щели да проверяват всеки, който му е казал „Добър ден“ през годините. Броели му дори тухлите, а той събирал командировъчни, за доказва разходи. Освен това подслушвали ГЕРБ, а там винаги има какво да се чуе. Но пък загубата на властта(защото Борисов избори не е губил) била „всяко зло за добро”. Вървял оздравителен процес, въпреки очевадната диагноза, че най-болните хора в партията на тема „власт” са Борисов и Цветанов.
Президентът Росен Плевнелиев пък се готви за новогодишното си обръщение с отбиване на несекващи „лични атаки”. Атакували го, защото не спирал да анатемосва непрозрачните политики. Той бил първият български политик, който посочил трите каци с мед, от които лапа българската олигархия. Прадставете си колко назад са политиците в мисленето, щом посочват първи това, което всички други знаят от години. Едната каца била държавните пари, втората – обществените поръчки, третата – приватизацията. Остава да повярваме, че Плевнелиев не е бръкнал в никоя от тях за да захрани президентската си кариера.
Остава да видим дали празнуващите новогодишната нощ на жълтите павета ще се разделят на протестиращи и контрапротестиращи. Там поне таван, който да падне от безумието на тази година, няма. Дано обаче земята не се отвори в очакване на следващата!













