Едва ли в края на 2012-а тогавашният премиер Бойко Борисов е имал и най-малка представа какво го очаква през следващата година. Към онзи момент бъдещето за лидера на ГЕРБ изглежда повече от розово и той, както обикновено, самодоволно очаква пореден политически триумф през 2013-а. Това е видно и от някои негови изказвания точно преди година, в навечерието на празниците. На 13 декември 2012 г. на заседание на правителството по повод статистика на Евростат за цените на храните у нас, Борисов гордо обявява: „Разбихме монополите, които бяха изграждани с годините"! Два дни по-късно, той мечтае на глас за следващ управленски мандат на ГЕРБ, като се впуска в хвалби към финановия министър Симеон Дянков: „Много хора го мразят, но той се справя много добре. Много държави фалираха, много държави изкараха хората си на улицата, след като бяха харчили повече, отколкото са произвеждали". Каква ирония на съдбата! Точно гневът от монополите и от политиката на Дянков свали Кабинета Борисов само два месеца по-късно.
В края на 2012-а обаче, бившият телохранител искрено вярва, че пътят му в политиката е осеян с цветя и рози. Изборите наближават, но партията му води във всички проучвания, медиите го преследват навсякъде, всеки критичен глас е безмилостно заглушаван. Борисов е изчислил нещата така, че да реже лентата на магистралата до морето часове преди парламентарните избори, които предстоят. Подобно на своя кумир и бивш клиент, комунистическия диктатор Тодор Живков, той вярва, че се къпе в народната любов и властта му е неоспорима.
Борисов едва ли подозира, че настъпващата Година на Черната водна змия ще нанасе жесток удар върху неговите амбиции. Макар и твърде суеверен, сам признава в едно интервю, че в понеделник не се бръсне, а види ли черна котка, обръща целия кортеж да не минава по улицата, той очевидно не е запознат с китайския зодиак. Там се казва, че нейните години са страшни, драматични, дестабилизиращи и могат да променят хода на историята. Големи световни събития са свързани със Змията – революцията в Русия, падането на Берлинската стена, краят на студената война, атаката по кулите близнаци, бунтове, скандали, които носят сериозни последици и могат да разтърсят някоя страна, регион или къща. Въобще, налице са всички основания Борисов да бъде притеснен. Но той е самодоволен, както винаги.
Оттам нататък, историята е известна: Лавината на трупаното с години стаено недоволство от диктаторските методи и рестриктивна икономическа политика помете Борисов още през февруари. Той панически се опита да се отърве от вече неудобните си министри, дори от Дянков, но вече беше прекалено късно. В отчаян опит да запази излъскания си полтически имидж, Борисов драматично подаде оставка, надявайки се възможно най-бързи избори да го оставят на власт. Все пак, машината на Цветанов за печелене на вотове донякъде все още работеше. Не стана. Дори прасетата, докарани на площада пред Народното събрание не помогнаха. ГЕРБ наистина успяха да спечелят най-много гласове на изборите, но това далеч не бе резултатът, който Борисов очакваше. Сбъднаха се най-големите му кошмари – наложи се да отиде в опозиция. Колкото и да беше обяснявал, че в това няма нищо страшно и е готов и за тази си роля, вече бившият премиер очевидно бе в паника, че властта му се е изплъзнала.
Следващите месеци категорично доказаха, че ГЕРБ съвсем не е готова да работи в опозиция. Новите управляващи имаха крехка подкрепа и тръгнаха с фалстарт. Това обаче, по никакъв начин не помогна на Борисов.Огромна част от недоволните от новото правителство, не искаха и да чуят за възможността бившият вече премиер да се завърне на бял кон. Действията на новоизлюпените опозоционери пък се свеждаха до това, периодично да не се появяват в пленарната зала на Народното събрание с крехката надежда управляващите да не могат да съберат кворум. И това не проработи. Наложи се Бойко Борисов патетично да призовава от чисто новия си профил във Фейсбук за братско единодействие между опозиционните сили и да бълва кухи антикомунистически лозунги. А междувременно рейтинга на партията му продължаваше да пада, което по никакъв начин не кореспондираше с искането за незабавни избори. В същото време парламентарната му група намаля с двама депутати.
Освен всичко това, върху Борисов се стовариха и други кахъри. Нападателят на Бистришките тигри трябваше до обяснява защо е возил отбора си с правителствения самолет, какво точно е нареждал на Ваньо Танов, а Сметната палата подхвана финансовите му дела. Данъчните пък го погнали със стоги ревизии. Борисов проплака в края на годината: "Сега събирам командировъчни, броят ми тухлите дори", и добави, че му се налага да си спомня за разходи отпреди десет години.
Въобще, лоша твар се оказа тази китайска черна водна змия. Но, ако мъдрецът от Банкя беше запознат по-отблизо с източната философия, щеше овреме да си спомни за думите на един друг китаец, известен е като Конфуций: Който не се замисля върху това, което е далеч, го заплашва близко зло.
