От днес българите и румънците ще могат да работят свободно в целия Европейски съюз. Седемгодишният ограничителен срок, които старите членки ни наложиха, остава в миналото. А щом при действието на няколко ограничителни режима близо два милиона българи се пръснаха във всички посоки, дай Боже след отпадането им поне още два да се трудоустроят в чужбина. Народ бол, чудим се какво да го правим.
Който реши да остане, да знае какво го чака, помнейки 2013-та. Пълна беше с гадости и простотии, плуващи в море от задкулисие, но според един от най-заслужилите, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, годината била „празна”. Оставката на кабинета му не донесла нищо добро на държавата, сегашните управляващи отказват да подадат своята, а протестиращите протестират всуе. Надцакване с оставки и протести, в което всеки се надява да се смее последен. Много смешно, няма що!
Как обаче спечелилият изборите мега опозиционер вижда новата 2014-та? Изглежда и тя ще е празна, защото дни преди настъпването й Борисов установи, че за ГЕРБ ще е най-удобно да има избори през 2015-та. Досегашният вариант за избори две в едно през май, 2014-та оставал, но то било само за да не погине съвсем държавата. При тези перспективи представете си само каква мотивация за гурбет в чужбина ще имат на разположение следващите два милиона.
Пък и Борисов сочи икономическата логика – ако протестите „се превърнат в работни часове, всичко това би дало много продукт". Успешният модел бил да се учи от студентите, да се работи от работещите и продуктът да може да стига и за пенсии, и за заплати и за всичко останало. Да, ама ако работиш за нищо и не стига за никого, а някои като Борисов без работа получават всичко останало, как да не чакаш отварянето на трудовия пазар в Евросъюза?
