В началото на 1882 г. Джон Рокфелер обединява петролните си холдинги в тръста "Стандарт Ойл". Американският предприемач Джон Дейвидсън Рокфелер (John Davison Rockefeller) прави революция в петролната индустрия. Още като дете, той вярва, че ще натрупа много пари и ще ги използва разумно за доброто на човечеството. През 1870 г. (когато е на 31 г.) той основава компанията Standard Oil и я ръководи до пенсионирането си през 1890-а. Петролът намира голямо приложение и Рокфелер натрупва значително състояние и става най-богатият мъж на света и първият американски милиардер. Наричан е още "най-богатият човек на всички времена".
От друга страна, Джон Рокфелер е един от основателите на Федералния резерв на САЩ, институцията, която контролира националната валута.
Много от дейностите му обаче са смятани за незаконни и неморални. Репутацията на Рокфелер пострадва, когато през 1914 г. използва Националната гвардия, за да потуши стачката на миньорите и семействата им в Колорадо. В инцидента се задушават две жени и 12 деца, което е повод за сериозен негативен обществен отзвук срещу Standard.
Рокфелер търси успеха в най-различни начинания. Захваща се с търговия със земеделски продукти и печалбите му растат главоломно, макар и да са нищо в сравнение с това, което ще му донесе петрола. През 50-те години на XIX век нефта започва да се използва за осветление. Самюел Андрюс, индустриален химик, който знае как да "пречисти" тази суровина, е познат на Джон и му предлага да се захванат с индустриално рафиниране.
Рокфелер организира картел, който си извоюва преференциални цени от железопътните превозвачи, макар и по-късно те да са обявени за незаконни. През 1870 г. Рокфелер и неговият партньор Хенри Фледжлър създават съвместно акционерно дружество Standard Oil, в което се включват складове, цистерни и оборудване.
По-късно Рокфелер създава и картел на превозвачите, невинно наречен South Improvement Co. По този начин във властта на Рокфелер е повече от 90% от нефтеният бизнес в страната. Той разбира, че бъдещето е в тръбопроводите и Standard започва строежи в Кливланд и Бъфало. В края на XIX век Рокфелер вече контролира 1/3 от производството на страната.
Откриването на автомобила и другите технологични нововъведения правят бизнеса му още по-процъфтяващ. През 90-те години на XIX век компанията му струва около 3.5 милиарда долара по днешните стандарти, а в навечерието на Първата световна война – 30 милиарда долара.
Първите антимонополни дела в историята на САЩ са именно срещу неговата компания "Стандарт Ойл". Съдът разпорежда тя да се раздели на няколко по-малки предприятия. Две от тях се сливат отново в днешната "Ексон Мобил" на 30 ноември 1999 година. Към 2013 г. това е компанията с най-голяма пазарна капитализация в света. Тя притежава 37 нефтени рафинерии в 21 страни, чийто обединен капацитет за един ден е 6.3 милиона барела, което я прави най-голямата компания за рафиниране на нефт в света, което пък повтаря позицията на "Стандарт Ойл" при нейното основаване през 1870 година.
След смъртта му на 97-годишна възраст Джон Дейвидсън Рокфелер има толкова положителен образ в американското общество, че цялата нация скърби за него.
Той следи всяко пени и управлява парите си с цел да запази благосъстоянието си. Съчетанието от късмет, упорит труд, проницателност и безскрупулност правят от Джон Д. Рокфелер не само най-богатия американец, а най-богатия американец на всички времена. Въпреки зоркият поглед, с който следи всяко свое пени, през късните години от живота си той се стреми също така да намери начин да ги даде за благотворителност. Джон има особени възгледи за филантропията и вярва, че благотворителността не бива да се изтъква. В същото време мнозина гледат на постъпките му като актове на разкаяние.
В личния си живот Рокфелер е повече от скромен. Сутрин закусва хляб и мляко, а вечер яде няколко ябълки. Отива на работа с билет от 5 цента, износва дълго костюмите си и си купува къща в Ню Йорк като запазва обзавеждането на предишния собственик. Все пак има и своите малки забавления, като например конете, като прави своя собствена конюшня.
