Това, което ни очаква през Новата 2014 г., със сигурност няма да прилича на онова, което видяхме през последните години. Големите фалити на корпорации, радващи се на най-висок кредитен рейтинг, останаха в миналото. Безмерното доскоро наливане на ликвидност на финансовите пазари вече е под контрол и централните банки започнаха да затягат кранчетата. Проблемите около гръцкия дълг, колкото и тежки и болезнени да бяха, са в миналото. В последно време никой не говори и за трудностите пред испанската икономика. Напротив, от Иберийския полуостров вече идват само позитивни новини. Призивите за строги икономии, поне в Европа, затихват. В света вече не се говори за ръст на безработните, а напротив – че тенденцията се обръща и те ще намаляват.
Отминаващата вече криза коренно промени мисленето на всички. Обяснимо е – няма човек по света, който пряко или косвено да не е усетил на свой гръб „ударите“ на депресията.
Отсега нататък обаче ще се случват все хубави от икономическа гледна точка неща. Вече ще говорим за растеж, за стабилност, за възстановяване. Прогнозите са за активизиране на икономическата активност. Това неминуемо ще доведе до увеличаване на БВП както на водещите, така и на всички останали страни, включително и у нас, но все пак малко отложено във времето.
Практиката показва, че случващото се в Щатите и в еврозоната неминуемо дава отражение и върху българската икономика, но с известно закъснение от няколко месеца. Нивата на безработица ще се понижат и за Щатите ще се установят трайно под 7%, а в Европа – под 10процента. Очаквам това да се случи у нас. В момента безработните в България са сравнително голямо количество – високото ниво от 11.2 процента.
Инфлационните процеси ще наберат скорост и покачването на цените на стоките и услугите отново ще влезе в полезрението на централните банкери. В отговор на ускорената инфлация ще се повишат лихвите по междубанковите депозити, както и доходността по държавните ценни книжа – тяхната цена ще се понижава трайно оттук нататък. С една дума, чака ни светло бъдеще и така чак до следващата криза.
У нас тя все още присъства трайно и като че ли няма намерение да си отива, въпреки искриците на положителни сигнали. В условия на криза населението спестяваше, страхувайки се да харчи наличните пари, както и да тегли нови заеми. На този фон лихвите както по депозитите, така и по кредитите падаха. През цялата 2013-та търговските ни банки бяха изправени пред предизвикателството на постоянно намаляващите лихвени приходи, предизвикани най-вече от огромния обем на невъзвръщаеми кредити. С цел да бъдат неутрализирани негативните лихвени тенденции, много от банките прибягнаха към увеличаване на съществуващите вече такси и комисиони, както и към въвеждането на нови.
През 2013 г. активите на банковата ни система се увеличиха с малко над 3 млрд. лв., достигайки рекордната съвкупна стойност от 86 млрд. лева. До недостигана досега сума са и привлечените средства от фирми и граждани. Към момента те са съответно 24 млн. и 39 млрд. лева. Капиталът на банките пък се увеличи с едва 0.3 млрд. лв. и в момента е 11.1 млрд. лева. Кредитирането си остана запушено през цялата година, като на нетна база (новоотпуснати минус погасени и отписани кредити) кредитните портфейли на банковата ни система останаха на практика без изменение. Общо отпуснатите като кредит средства към момента са 56.5 млрд. лв., колкото бяха и в края на предишната 2012 година. Продължаващото набиране на парични средства в съчетание с буксуващото кредитиране изправиха банките пред дилемата как да пласират все по-нарастващата маса на свободните пари. Едно от направленията беше да си върнат взетите вече заеми от чуждестранни банки. Общата сума на върнатите депозити надскочи 5 млрд. лв. за цялата 2013 година. В резултат на това към края на годината банковата ни система от кредитополучател се превърна в нетен депозант спрямо чуждестранните банки. Местният паричен пазар остана свит и с ограничени ликвидни възможности. Среднодневните обороти гравитираха около 200 млн. лева. Лихвените проценти по най-търгуваните – еднодневните депозити, се задържаха на исторически най-ниските си стойности за всички времена от 0.02 процента. Това е и средната стойност както на индекса ЛЕОНИЯ, така и на основния лихвен процент.
Прогнозите за следващата година са за ръст на БВП и са между 1.5% на Еврокомисията, 1.8% на българското правителство до 2% на Европейската банка за възстановяване и развитие. Заложената икономическа активност предполага да се раздвижат акумулираните до момента средства, както се пееше в песента – а дано, ама надали. Поне през първите месеци на следващата година не очаквам каквото и да е теглене на депозити от банки, нито опашки от кредитополучатели от тях. Банките ни ще останат свръхликвидни. Ето защо със сигурност лихвите по междубанковите депозити ще останат на сегашните си нива. Още повече че за момента не се предвижда ЕЦБ да повишава основната лихва по рефинансиращите си операции.
През изминалата година имаше голямо раздвижване на държавния дълг. През 2013-а се осъществи трансформация на държавния дълг на страната – вътрешната задлъжнялост се увеличи за сметка на външната. Като цяло дългът на страната се увеличи общо само с 350 млн. лв. и достигна 14 млрд. левова равностойност. Вътрешната задлъжнялост от 5 млрд. лв. в края на 2012 г. достигна 6.3 млрд. лв. в края на 2013 година. За цялата 2013 г. Министерството на финансите изплати номинално 210 млн. лв. главница, но емитира 1.5 млрд. нов вътрешен дълг. Външната задлъжнялост пък от 8.7 млрд. лв. в края на 2012 г. се понижи до 7.7 млрд. лева. Още в началото на годината бе изплатено дължимото на падежа на глобалната ни облигационна емисия в размер на 820 млн. евро. Но в края на периода външната задлъжнялост набъбна с нови 290 млн. евро в резултат на частното пласиране на заемите Schuldschein.
През 2014 г. също ни очаква голямо движение на държавния дълг. Предстоят падежите на държавни книжа с номинал 1.05 млрд. лв., емитирани на вътрешния пазар. Лихвите, които трябва да се платят през тази година, са близо 0.25 млрд. лв., или финансовото ни ведомство трябва да изплати общо 1.3 млрд. лева. Голяма част от тези плащания – към 900 млн. лв., трябва да се осъществят през първата половина на годината. Да не забравяме и падежа на глобалните ни облигации, деноминирани в щатски долари, който е на 15 януари 2015 г., когато държавата трябва да се бръкне за 1.13 млрд. долара. Ето защо Министерството на финансите, което оповести в последните часове на миналата година емисионна си политика и емисионен календар за месец януари, обяви, че предвиденият индикативен общ на обем външното финансиране е в размер до 3 млрд. лева. Финансирането от вътрешния пазар пък се предвижда да е в размер брутно на 1.2 млрд. лева. Предвид концентрацията на падежите на вътрешните емисии в първите месеци от годината се предвижда по-интензивно да се пласират държавни бонове с падежи след три, шест и девет месеца, т.е. в рамките на започващата година. Целта е да се „смекчат“ нетните финансови потоци през първото полугодие. Фискалният резерв е отънял и е малко над 4.5 млрд. лв., което е и санитарният му минимум. Министерството на финансите трудно би се справило с изплащането на споменатите вече 900 млн. лв., без да задълбочи проблема с резерва. От друга страна, е практически невъзможно да се емитират по-големи от установените за нормални през последните години обеми от книжа с падежи над три години и без това съществено да повлияе върху доходността им в посока нагоре – ефект в ущърб с интересите на правителството. Ето защо от предвидените за месец януари продажби на нови емисии в общ размер на 900 млн. лв. номинална стойност 800 млн. лв. са за емисии с падежи след шест и девет месеца, когато за част от тях ще бъдат емитирани нови, по-дългосрочни облигации. След това, до края на първото тримесечие, ще бъдат пуснати в обращение още 550 млн. лв. номинална стойност.
Със сигурност ще се покачи доходността на българските книжа. Не само защото финансовото ведомство ще емитира повече дълг, отколкото ще изплаща на падежи, но и защото тенденцията на световните финансови пазари е да се покачва доходността на държавните книжа. В края на 2014 г. доходността на тригодишните ни книжа според мен ще се повиши от сегашните 1.6 до 1.85% на годишна база. Облигациите ни с падеж след пет години да отскочат от 2.3% в момента до 2.55 процента. Най-малко при 3.85% годишна доходност ще се търгуват 10-годишните ни облигации, т.е. с 35 базисни точки по-високо от сегашните 3.5 процента.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
