Британецът Марк Бигууд има рядка за нашето време професия. Той е соколар, а неговите ястреби и соколи прогонват гълъбите от лондонските площади и покриви. Неотдавна срещу него въстана организацията за защита на гълъбите на площад „Трафалгар“. Членовете й недоволстват от забраната за хранене на птиците, въведена през 2003 г. от тогавашния лондонски кмет Кен Ливингстън. Кралската организация за защита на птиците обаче не възразява срещу действията на Бигууд, тъй като гълъбите не са сред редките застрашени видове.
Разходката с Марк из лондонската гара Сейнт Панкрас, откъдето тръгват влаковете Eurostar, прилича на изпращането на кинозвезда. Струпаните зяпачи – пенсионери, деца, туристи и обикновени минувачи, бързат да му направят път. Някои вадят мобилните си телефони, за да направят снимки. Бигууд, облечен със зелено поло и подходящи на цвят панталони, тръгва към централната сграда на гарата. Очите му са устремени към неговия партньор – ястреб, на име Ейнджъл. Птицата отлита надалеч и каца на един корниз. Тя върши много полезна работа, като прогонва дивите гълъби и им пречи да свиват гнезда в Барлоу Шед – огромен стъклен купол. Строителството му завършва през 1886-а и оттогава той покрива всички платформи на гарата. Бигууд изважда от кожена кесия парченце размразено пиле и го размахва в посока на Ейнджъл. От време на време ястребът изпуска мръвката от клюна и се връща за нова върху дългата ръкавица на стопанина си.
Сега наоколо не се вижда нито един гълъб. По думите на Бигууд, Ейнджъл ги е прогонили, но не ги е е изял. „Използваме птиците от тази порода, защото са надеждни и познават добре околността“ – разказва соколарят, който започва да идва на гарата със своя ястреб през 2007-а, когато тръгват първите влакове Eurostar. Тогава в Сент Панкрас живеят 60-70 гълъби, но броят им е намалял значително. Обикновено Бигууд посещава гарата три пъти седмично.
Марк развъжда не само ястреби, но и соколи. За да обясни как се отразява присъствието на Ейнджъл върху гълъбите, Бигууд сравнява птиците с хората: „Представете си, че живеете под наем в многоетажна сграда. И че в един прекрасен ден пред вратата ви сяда някакъв обезумял китарист, който започва да дрънка неуморно с инструмента си. Отначало ще се почувствате объркани. Но ако това се повтори шест-седем пъти, вероятно ще се замислите за преместване“.
Петдесет и една годишният Бигууд невинаги е бил соколар. Предишната му професия няма общо нито с лова, нито с орнитологията. Той е специалист в областта на компютърните технологии и е работил 15 години в компютърните отдели на различни банки в лондонското Сити. Тогава заплатата му е надхвърляла пет пъти възнаграждението, което получава сега. „Ситито обаче е ненаситно. То изсмуква всичките ти сили, карайки те да отделяш за работата си все повече и повече време“, разказва Бигууд. През 2004 г. по време на коледната ваканция той най-после се решава да напусне. Главната причина за това е, че не може да отделя достатъчно внимание на трите си малки деца. След тяхното раждане съпругата му, също компютърен специалист, е принудена да напусне работа. Двамата решават да превърнат увлечението си по лова със соколи в бизнес.
„Трудно е да се отървеш от гълъбите, ако не стреляш по тях, или не омотаеш стените на сградата с бодлива тел. Тези птици страдат от доста сериозни болести. Известно е, че повечето лондонски гълъби са преносители на кърлежи“ – разказва Бигууд. Съпрузите решават да похарчат спестяванията си в размер на 50 хил. паунда за покупката на няколко ястреба, къщички за птиците и фургон за превозването им. Двамата наемат и преподавател, който да ги посвети в тайните на соколарството. През следващите няколко години бизнесът на семейство Бигууд непрекъснато се разраства. Голяма заслуга за развитието му имат договорите с правителството за прогонването на гълъбите от сградите на парламента и от площад „Трафалгар“.
Днес съпрузите отглеждат 20 птици. Всяка година двамата избират имена на питомците си от някоя сфера на човешката дейност. Темата на 2013-а е киното. Затова един от соколите се казва Гетсби, в чест на героя от филма „Великият Гетсби“. Ейнджъл също е получил името си благодарение на телевизионния сериал „Бъфи – убийцата на вампири“.
Бигууд отрича, че се занимава с унищожаване на гълъбите, защото не им слага капани и не стреля по тях. Той просто защитава сградите: „Дори ако бях започнал битка за намаляване на популацията им, без да взема други мерки, те щяха да се връщат отново и отново“, твърди соколарят. По думите му избиването на птиците само би затруднило неговата работа. „Ако Ейнджъл убиваше гълъби, вероятно щеше прекарва по цяла нощ върху покривите, за да ловува. По-неприятното е, че щеше да се наложи да дежуря около него“, казва Марк. Той все пак допуска, че понякога ястребът убива гълъби, но това е случайно.
Единственият сериозен недостатък, който Бигууд открива в бизнеса си, е, че понякога ястребите нараняват ръцете му с ноктите си. Другото, което не му харесва, е ставането в пет часа сутринта. Но като цяло сегашният живот му харесва, а приятелите му твърдят, че е станал по-спокоен и щастлив.
