Връхлитаният от бури през 2013 г. държавен кораб изглежда вече стабилен. Време е за позитивизъм!
Управляващите сякаш хванаха цаката на протестите, а опозицията твърди, че е в отлична форма. Особено парламентарната в лицето на Бойко Борисов, който обяви във Фейсбук, че се чувства страхотно. Починал си добре по празниците, изпратил трудна година и вече искрено се забавлявал.
Забавното било, че виждал страха на управляващите от него. Другото лице на този страх била радостта им от слуховете, че ще се оттегли от ръководството на ГЕРБ. Всичко написано по въпроса било груба спекулация, защото никой освен него не можел да се противопостави на управляващата „грозна“ коалиция и новосформиращите се нейни „патерици“. Противопоставянето значи продължава, предсрочните избори са заветната цел, а целта, както знаем, оправдава средствата. И забавното ще е точно това – какви ще са средствата.
Ако на премиера Орешарски му се струва, че е рано да мисли за смяна на министри, Борисов реди цял проект за нова изпълнителна комисия на ГЕРБ. Той се очертава като български вариант на нещо средно между европейския проект за ядрени изследвания ЦЕРН и американския проект за създаване на атомната бомба „Манхатън“. Първият ускорява като никой друг елементарни частици, блъскайки ги в други. Вторият цели масово унищожение на противника.
Кои ще са новите частици в изпълнителната комисия на ГЕРБ Борисов старателно крие. Вероятно, за да ги ускори в подходящия момент и да ги сблъска под налягане с частиците на БСП и ДПС на първите избори, които му се изпречат на пътя. Ако съдим по половингодишната му сръдня за това, че му отнели последната изборна победа, проектът предвижда вероятно и масово поразяване.
Кой ли е обаче авторът на поредния Борисов проект? Или на поредния проект „Борисов“? Ако приемем твърдението му, че никой друг освен него не е запознат с тези планове, излиза, че плановете се правят на друго място, след което го запознават и той изпълнява. Пази, Боже, обаче да признае подобно нещо! Каква ще е тогава тази изпълнителна комисия, ако той самият е просто един изпълнител на чужда воля? В подобни случаи блъфирането е оправдано.
Преди седмица Борисов заяви, че всеки имал своя зенит. Нямало вечни хора или вечни имена. Бил вече 15 години в устата на хората, напрежението го уморявало. Но колко му трябва на един бивш силов спортист да си върне формата? И на един бивш пожарникар да скочи отново в огъня? При това, предупреждавайки колегите, че може да „изгорят“, ако му се изпречат на пътя. Най-сигурният начин някой да отпадне от проекта бил да започне да се саморекламира в медиите. Те са запазена територия за Борисов вече 15 години. Ако някой свръхкомпютър направи титаничното усилие да прегледа изявите му за този период, ще изчисли, че той ще да е най-гениалният саморекламиращ се в държавата за всички времена. „Продава“ себе си в огромни количества, без да плаща. Освен когато плащането за поредния му проект не излиза от неговия джоб.
Борисов може и да се забавлява. Но докато го прави, воюва с чужди и свои. А после се сърди, че не разбирали собствените му блъфове. Така „пресоли гозбата и със „зенит“-а. Ядоса се на „поредните спекулации по медиите“ – че той или Цветанов може да оглавят партийната листа за евроизборите.Уж престижно, пък той не ще да чуе. Не можело лидерите на една партия, които имат намерение да управляват, да дезертират от вътрешната политика или да се използват имената им, за да бъдат вкарани на тяхно място „други хора“.
Е, тук някъде е шифърът на поредния проект „Борисов“. И ключът към политическата Нова година. Да започнем с позитивизъм, пък другото си го знаем! Ако и на Орешарски не му пука, забавлението е гарантирано.
