На 5 януари през 1933 г. започва строителството на моста "Голдън Гейт" (Golden Gate Bridge, в превод: мост Златната порта) е висящ мост над пролива Голдън Гейт, който отделя Санфранциския залив от Тихия океан. Мостът свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 г. и остава мостът с най-голям отвор в света (1280 м) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964-а.
Преди мостът да е бил изграден, единственият практически кратък маршрут между Сан Франциско и Марин Каунти е с лодка през една точка на залива на Сан Франциско. Фериботната услуга започва още през 1820 г., а услуга с редовно разписание започва през 1840 г. с цел транспортиране на вода към Сан Франциско.
Много хора са искали да се изгради мост за свързване Сан Франциско до Марин Каунти. Сан Франциско е бил най-големият американски град, който все още е бил обслужван главно чрез фериботи. Тъй като не е имал постоянна връзка с местните общности около залива темпа на растеж на града е бил под средното за страната. Много експерти са заявявали, че мост не може да бъде построена над на пролива, където в средата има дълбочина над 150 метра (500 фута) и чести силни ветрове. Експертите смятали, че силните ветрове и гъсти мъгли биха предотвратили изграждането и експлоатацията на мост.
Поради последните достижения в металургията по онова време е решено като най-практично да се направи висящ мост. Друг съюзник на проекта е автомобилната индустрия, която подкрепяла изграждането на пътища и мостове с идеята това да доведе до увеличаване на търсенето на автомобили.
