Българската икономика оцелява и дори успява да се развива напук на всичко, което се случва. Само в рамките на 2013-а тя се справи с три кабинета, перманентни протести, стачки и враждебната външна среда. Но това в никакъв случай не означава, че бизнесът се чувства добре. Напротив, всеки втори мениджър или собственик на компания твърди, че има влошаване на икономическите условия и очаква предприемането на някакви действия за преобръщане на тенденцията. От обявените в края на декември данни на Българската стопанска камара например стана ясно, че предприемачите оценяват негативно действията на изпълнителната власт за преодоляване на кризата, като най-много критики събира правителството „Борисов“ (72%), следвано от това на Пламен Орешарски(45%) и служебният кабинет(31%).
Всъщност представителите на бизнеса отдавна са съставили примерен списък с неотложните мерки за стимулиране на икономическия растеж и облекчаване на дейността на малките и средните предприятия. Българската търговско-промишлена палата дори обобщи исканията и препоръките на фирмите и ги изпрати с писмо до премиера, членовете на кабинета, съветниците на президента и парламентарните комисии. Дали ще се намери кой да ги прочете и изпълни, е съвсем друг въпрос. Но след всичко, което повечето бизнесмени понесоха през последните години, някак си заслужават да бъдат възнаградени.
Вън от съмнение е, че под натиска на различни структури и организации бяха приети редица мерки със спорен от гледна точка на работодателите характер. Като увеличаването на минималната работна заплата например, без да се отчита нивото на производителност на труда. Вдигнат беше и максималният осигурителен праг, отново без да се отчете въздействието върху икономическите сектори. На този фон реформите в администрацията са почти замрели. Една от гордостите на сегашната власт – намаляването на административната тежест, въобще не се случва, както им се иска на фирмите.
„Различни излишни изисквания утежняват условията за правене на бизнес в България и е крайно време да отпаднат“, категоричен е председателят на БТПП Цветан Симеонов. Според него административните тежести, които надхвърлят европейските изискания, трябва незабавно да бъдат отменени или редуцирани.
Истината е, че нашата страна продължава да е на едно от първите места в света по свръхрегулация на фирмите и каквито и мерки да взимат управляващите, все не може да се отдалечим от незавидната позиция. Причината е, че самата държавна администрация не е склонна да се откаже от механизмите си за контрол и натиск върху компаниите. По думите на вицепремиера Даниела Бобева няма ведомство, което да не е оказало отпор на предложените от нея пакети с мерки за намаляването на регулаторните режими. „Всички се опитват да защитят и аргументират таксите и другите тежести, които налагат върху бизнеса“, изтъква тя.
Засега министрите уж одобриха промени в над 30 закона, а скоро предстои преразглеждането и на още 100 режима, най-вече в сферата на строителството. Всичко това обаче стои като полумерки и хвърляне на прах в очите, тъй като сериозните реформи се отлагат. Предприемачи смятат например, че много по-добре би било, ако към подаваната от микропредприятията годишна данъчна декларация като отделни раздели се включват данни само за наблюдавани основни статистически показатели, отчет за приходите и разходите и съкратен счетоводен баланс. Сега процесът е съпътстван от купища документи и анкети за статистиката, които представляват огромна трудност за дружества с пет-десет души персонал.
За да вървят гладко нещата между администрацията и фирмите, пък е наложително да бъде въведен моделът на комплексното административно обслужване. При него събирането на данни става служебно – както в рамките на една институция, така и между различни административни структури. Така ще се избегне безсмислената необходимост да се представят пред държавни органи документи, с които те вече разполагат. Такива са, да речем, удостоверенията за актуално състояние или съдебна регистрация, които са публично достъпни в Търговския регистър и могат да бъдат проверени от чиновниците. Като мярка, която чувствително ще облекчи около 90% от компаниите, колкото са на практика микропредприятията, се предлага годишните отчети да се представят само на един държавен орган – НАП, откъдето по служебен път информацията да се изпраща на Националния статистически институт и на Агенцията по вписванията. Кабинетът „Орешарски“ уж започна работа по този въпрос и дори изготви промени в Административнопроцесуалния кодекс, но те съвсем не се придвижват така бързо, както корекциите в Закона за ДАНС.
В списъка, изпратен на властта, може да се прочете и желанието за отмяна на т. нар. мъртвинормативни изисквания, които имат императивен характер, но в действителност не се спазват и не се контролират от държавата. А дори и да се осъществява някакъв контрол, той по-скоро е предпоставка за корупционни практики и неправомерно облагодетелстване. Такова примерно е задължението на работодателя да разработва и приема Правилник за вътрешния трудов ред по чл. 181 от Кодекса на труда, което е напълно излишно за микропредприятията. За най-малките фирми е безсмислено и приемането на вътрешни правила за здравословни и безопасни условия на труд.
Изискването за предварително уведомяване на инспекцията по труда за удължаване на работното време също води до редица неудобства. Проблемът е, че нуждата от по-дълг работен ден често изниква инцидентно и времето не е достатъчно за съгласуване с когото и да било. Така е и със задължението да се съгласува със синдикалните организации и представителите на работниците въвеждането на непълно работно време.
Микро- и малките фирми настояват също така да бъде отменена разпоредбата да държат на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на дейността. Мотивът е, че заради цялата тази бюрокрация е необходимо да се назначава отделен човек, а приносът към бизнеса и икономиката е никакъв.
Друга част от предлаганите промени са насочени към актуализиране на нормативната уредба чрез отмяна на документацията на хартиен носител („прошнуровани и прономеровани“ книги) и въвеждане и поддържане на тази информация на електронен носител.
Един от най-съществените стремежи обаче е намаляването на ставката на корпоративния данък за едноличните търговци от 15 на 10 процента. Това несъмнено ще доведе до изравняване на подхода към малките търговци с този към големите фирми, за които е налице облекчение при неразпределяне на дивидент.
За преодоляването на всички изброени, а и на други слабости, естествено, е необходимо преди всичко желание, както и цялостен преглед на законодателството и приложимите процедури, регулиращи стопанските инициативи. Но, както се казва: Нова година – нов късмет.
Дълговете
Все повече нараства невъзможността на фирмите да обслужват кредитите си – и към финансовите институции, и към контрагенти. От 70 на 64% намалява делът на тези, които успяват да плащат дълговете си навреме. Нараства и междуфирмената задлъжнялост – през 2012-а 50 на сто от бизнесмените са заявили, че имат просрочени несъбрани вземания от частни юридически лица, а през 2013-а с такива проблеми са били 54 на сто.
Плановете
За 2014-а най-сериозна активност фирмите планират при разработването на нови продукти и услуги (62.5%), търсенето на нови пазари (59.4%) и увеличаването на обема на производството (54.7%). В същото време обаче готовност да инвестират в иновации, марки и патенти декларират едва една трета от предприемачите. Всеки втори бизнесмен пък възнамерява да инвестира в развитие и обучение на персонала. Но мениджърите са предпазливи по отношение на плановете си за нови кредити – само 18.8% биха взели пари от финансова институция.
Европарите
Над два пъти повече спрямо края на 2012-а са българските мениджъри и собственици на фирми, които твърдят, че през тази година ще ползват европейските фондове за развитие на своята дейност. Това е истински парадокс, тъй като е сигурно, че заради съгласувателните процедури с Брюксел през 2014-а няма да бъдат открити никакви процедури по новите оперативни програми и съответно няма да може да се кандидатства с проекти. Желанието на бизнеса тепърва да се възползва от европейската благодат показва единствено, че нашенските предприемачи въобще не са наясно със схемите и технологията на еврофондовете. При все това настроенията спрямо тежките процедури за кандидатстване остават силно негативни. Сред причините да не се кандидатства за европейските пари също така са липсата на ресурс за авансово съфинансиране на проектите (24.7%) и на квалифициран персонал за разработката и управлението им (10.6%).
