Имигрантският сапунен балон се спука право в лицето на шовинистичната част от Стария континент. Европейски политици, преследващи користните си цели, месеци наред плашеха поданиците на „западния рай“ с апокалиптични прогнози за стотици хиляди гладни и бедни българи и румънци, които след Нова година ще пристигнат с чувалите, за да източват щедрите им социални системи. Същите тези хора сега се скриха, виждайки празните рейсове и самолети, идващи от двете държави на Балканския полуостров. Оказа се, че българите и румънците съвсем не са чакали като „манна небесна“ 1 януари 2014-а, за да плъзнат на тълпи из трудовите пазари на Великобритания, Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Франция, Люксембург и Малта и така да оставят местните жители без препитание. Нещо повече, водещите икономически сили от Европейския съюз написаха домашните си и от тях разбраха, че всъщност имат крещяща нужда от квалифицирани, мотивирани и, не на последно място, нископлатени работници и служители.
След първоначалния шок заради тотално пропадналия имигрантски песимизъм враждебно настроените до неотдавна английски медии бързо „смениха плочата“. Започнаха с плахото „добре дошли!“, а впоследствие
директно се помолиха на източноевропейците
по-скоро да заповядат. Материал, написан от депутата консерватор Робърт Бъкланд и публикуван в авторитетния ежедневник „Дъ Телеграф“, разби на пух и прах митовете за източноевропейския социален туризъм. От него британците разбраха, че емигрантите на Острова, дошли от Западна Европа след 2004-а, всъщност са с 1.6 милиона души повече от тези, пристигнали от бившия комунистически блок. По-голямата част от „пришълците“ заемат експертни длъжности – работят като лекари, инженери, научни работници, мениджъри и със знанията и уменията си допринасят за повишаването на местния брутен вътрешен продукт. По презумпция идващите са по-млади от средностатистическия британски работник, по-продуктивни са, едва 1.7% от тях получават помощи за безработни, а по-малко от един процент искат данъчни облекчения заради ниските си доходи. В същото време около една десета от живеещите в Германия към 100 хил. британци се ползват от привилегиите на местната социална система.
Текстът получи стотици одобрителни коментари, главно от средите на редовите англичани. Сайтът www.immigrationcontrol.com изчисли, че заради застаряващото си население Великобритания
ще се нуждае от около 60 милиона имигранти
до 2050 г., за да преодолее вътрешните си финансови и данъчни дефицити. Така че дори „най-черният“ сценарий, според който в Кралството ще акостират по 50 хиляди българи и румънци годишно, на практика ще е спасителен пояс за тамошната икономика.
„Индепендънт“ пък видя нещата в обратна призма, интервюирайки 30-годишен преподавател по английски от Лондон. Той каза, че в Румъния живее голяма британска общност, заплатите са високи спрямо цените и затова там се чувства по-добре, отколкото във Великобритания. Огромната част от изказалите се в медиите британци горещо приветстваха българите и румънците, които очевидно са смятани за добри, съвестни и квалифицирани работници.
Подобен обрат в настроенията спрямо източноевропейците се случи и в Германия. Местният Институт за изследване на пазара на труда изчисли, че между 100 хил. и 180 хил. българи и румънци ще прекосят границите на бундес републиката през 2014-а. „Това обаче съвсем няма да е имиграция на бедността“, твърди експертът Херберт Брюкер. Той цитира данни, според които едва 7.7% от поданиците на двете балкански държави, живеещи в Германия, са безработни, срещу два пъти по-висок процент за емигрантите от останалия свят. „Две трети от българите и румънците чинно си плащат данъците. Всеки работещ чужденец допринася средно с 2000 евро годишно за благополучието на страната, като за българите и румънците числото е далеч по-голямо“, допълва Брюкер.
Агенция ДПА цитира друг специалист по миграцията – Клаус Цимерман, според когото свободният избор на работно място за румънците и българите е добър шанс за германския трудов пазар, тъй като повечето от тези имигранти са добре квалифицирани. „Това са лекари или инженери, от които Германия има спешна нужда. Не може и дума да става за масов приток на бедняци, които ще обременят германската социална система. Подобни коментари са безотговорни“, смята Цимерман.
Други издания отбелязват, че очакваните на германския трудов пазар до 180 хил. българи и румънци будят опасения, пораждат защитни рефлекси и укрепват позициите на евроскептиците, но в никакъв случай не бива да се тълкуват като шок и ужас. Коментарите са, че отпреди седем години Германия е знаела, че през 2014-а границите й ще се отворят за новите държави членки на ЕС и затова е имала достатъчно време за подготовка. Изтъква се, че
най-сериозният нерешен проблем
за страната са неквалифицираните дългосрочно безработни, които нямат нищо общо с пристигащите европейци. Там се притесняват и от заселилите се главно край Дуисбург, Дортмунд и Берлин цигански катуни, които според местните са източник на „черен пазар“, просия и дребни престъпления.
Въпреки очевидната несъстоятелност на „трудовата заплаха“ западните политици използваха създадената от тях истерия, за да извлекат дивиденти главно за кампаниите си около евроизборите. От 1 януари Великобритания въведе забрана за имигрантите от ЕС да искат помощи за безработица три месеца след пристигането си. „Искам да изпратя ясно послание, че Великобритания е отворена за бизнес и работа, но няма да приветстваме хора, който не искат да имат осигурителен принос“, изпъчи се отново премиерът Дейвид Камерън. Решението му за ускоряване на ограниченията, които трябва да спрат новите имигранти от България и Румъния да се възползват от „социалния туризъм“, беше окачествено от икономиста Джонатън Портес просто като „призрачни мерки за справяне с призрачен проблем“.
Държавата ограничи и т. нар. здравен туризъм с абсурдната мярка, задължаваща гостите на Кралството и мигрантите да си плащат, ако при инцидент или спешна ситуация повикат екип на бърза помощ, или пък ако се нуждаят от лека операция. Интересно кой българин или румънец ще пропътува хиляди километри,
за да викне линейка в Лондон
и да източва здравната система? А що се касае до хирургическите интервенции, за нашенците те вече се поемат от здравната ни каса, като пациентите си доплащат разликата в цената на услугата. Така че тези несериозни мерки дори не заслужават място за коментар.
Френската крайнодясна партия „Национален фронт“ в смешноват свой стил определи като „абсурд в ситуация на икономическа криза и масова безработица“ пълното отваряне на трудовия пазар на Европейския съюз за румънците и българите. От партията на Марин льо Пен установиха, че това щяло още повече да укрепи нелоялната конкуренция, чиито жертви са станали „нашите работници, малки и средни предприятия“. Формированието, изповядващо идеи от ХIХ век, предлага премахване на директивата за командированите работници и колкото се може по-бързо връщане на граничния контрол.
Социологическо допитване в Холандия пък показа, че благодарение на красноречивото празнословие на десните си политици традиционно либералните холандци са станали крайни по въпросите за имиграцията. Днес 6 от 10 холандски избиратели са на мнение, че в страната им е имало прекалено много имигранти от Източна Европа дори преди отмяната на ограниченията за българи и румънци. „Гостите“ работели срещу по-ниско заплащане, използвали социалната система и допринасяли за увеличението на престъпността. За щастие на бедните холандци те едва ли ще дочакат „хуните“ от Изтока. „Войната“ си остана необявена…
Отлитат само лекарите
Единственият бранш, в който нашите експерти виждат наченките на остър кадрови дефицит, е здравеопазването ни. По данни на Българския лекарски съюз през последните две десетилетия най-малко седем хиляди лекари са имигрирали в друга държава от Европейския съюз, в Швейцария, Канада или САЩ. „Вече има цели региони в страната, в които по отделните специалности липсват медици. И все по-страшно ще става“, прогнозира лидерът на съюза д-р Цветан Райчинов.
Компютърните и софтуерните специалисти от няколко години насам все по-често се връщат в България, а някои дори са ангажирани дистанционно с местни компании. Причината са високите им битови разходи зад граница, които на практика изравняват стандарта на живот. „В България 2000 евро месечна заплата е повече от 4000 евро в Германия, където само за наем на квартира трябва да дадеш 1000-1500 евро“, казва Светлин Наков.
Нискоквалифицираните професии обаче предпочитат да работят на Запад, където заплатите за аналогичен труд са доста по-големи. От Агенцията по заетостта предупредиха българите, които ще заминат в Западна Европа с помощта на платени услуги на частни трудови борси и посредници, да проверяват има ли обяви за работа, свързани с тях, в безплатния европейски интернет портал за наемане на работници EURES. „Към момента за Германия търсим 400 души, предлагат им пълен пакет. Не само заплата, но и ангажимент за квартира и за езиков курс. Така че възможности има много“, изтъква новият шеф на агенцията Асен Ангелов.
Съдейки по регистрите на НОИ и НАП, у нас легално работят над 12 хиляди европейски граждани. Освен младежи в България на работа се хващат главно мениджъри на много високи позиции, които прекарват в българските подразделения на компаниите си не повече от 3-4 години.
