Румен Петков каза наскоро, че двама Руменовци от най-успешното управление на БСП били заменени с един Румен от най-неуспешното й управление.
Влезлият в игра, дълго търкал червената резервна скамейка, се казва Румен Гечев. Завършил през 1980 г. политическа икономия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, преподава в катедра „Политикономия и военна икономика“.Докато специализира икономика в Илинойския щатски университет (1987-1988), Университета „Теймс Вели“ (1993) и Аризонския университет (1993), по съвместителство е… секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност.
С псевдоним „Економов“.Яко, а?
От 1990 г. е член на БСП. От 1995 до 1997 г. е заместник-председател на Министерския съвет и министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов. От това време е прякорът му „Поразяващата уста“. Той въведе практиката в българския политически живот след изявление да следва обяснение с основен мотив: „Журналистите, грешно сте ме разбрали“.
Какво се случи обаче преди това, през 1994 година? През тази година се проведоха предсрочни парламентарни избори след двугодишно управление на БСП и ДПС с експертното правителство на проф. Любен Беров. Опозицията беше водена от СДС на Филип Димитров с основен икономически експерт – Иван Костов. Та на икономическите дебати с червеното светило Гечев Костов смутолеви нещо такова:, „Държа се академично, може да се каже – високомерно, и мислейки си, че всичко му е ясно за икономиката. Не трябва много да говори, трябва да бъде избран.“ Гечев, обвеян в сладкодумие и обаятелност, представи турбокейнсианските си възгледи, с което убеди всички, че е Богът на икономиката. Гечев спечели, Костов загуби.
След две години неокейнсианство държавата – получена сравнително стабилна от Беров, стигна до пълен икономически крах, хиперинфлация и тотален банков и промишлен фалит. Пак да повторим, държавата преди Жан Виденов не беше още реформирана, но и не беше банкрутирала! Беров и Александров – също икономисти от „Карл Маркс“, я крепеха стабилна, продължавайки модела на Иван Костов като финансов министър. При Малката секира (Александров) дори МВФ взе да ни сочи за пример като „отличник на фонда“. Тоест една нереформирана, но сравнително стабилна държава, Румен Гечев и Жан докараха до фалит. Последван от Валутен борд, който сега пък взе да пречи на реабилитирания Гечев.
Ето как обаче той представя случилото се. Както се пее в една песен, „рисува себе си по памет“. „След държавния преврат от 10 януари 1997 г. бях преподавател в редица американски, английски, френски и други университети. Защитих втора дисертация. Издадох една книга и публикувах 12 научни статии в САЩ, Великобритания, Русия, Сингапур. Учебниците, в които участвам като автор, се ползват в над 50 университета.“
Така-а-а. Този обърнат коментар може да спре и дотук. От такъв експерт – толкова. Каквото и да каже още – запушете уши и си плюйте в пазвата да не му повярват и да стане.
Но сладкодумецът не стои на едно място. Той се развива. Парадоксално, „Кейнс“ яхна „Окупирай Уолстрийт !“
Новопръкналият се депутат е зает с крайни реформоподобни възвания. Те са по-скоро на принципа „анти – на каквото е било“, отколкото да съдържат някаква зряла вътрешна обосновка. Те не са брънки от единна икономическа реформа, а наподобяват изхвърляния в тежко задимена кръчмарска среда. Те не са пръски от вълната на модерния социално-икономически живот, а са концентрични окръжности, родени от жаби, подали глави от блатото, за да поемат въздух.
Та поводът на този обърнат коментар е твърдение, което е опасно за България.
„България може да влезе в еврозоната през 2015 г., ако запази сегашните си икономически показатели. България е единствената държава в света с валутен борд. Като инструмент той даде добри резултати, но вече е време да сменим системата към еврозоната. Така ще бъде премахната тежестта върху българските износители, които страдат от високите цени на износните стоки заради надценената стойност на лева.“
Преди два месеца Гечев ни обясняваше как е добре да се вдигне цената на петрола, защото ще окаже положително влияние на бюджет 2014. После откри златна кокошка – от 400 млн. до 600 млн. повече приходи, ако се въведе допълнителен 5% данък на доходите над 2700 лв. на месец. Искаше да въведе и референтна лихва за банките.
Велик креатив! Безценен червен агитпроп!
Но да се върнем към еврото. Всички знаем, че сериозно разтърсената еврозона не ни чака, а и ние не ламтим за нея. Иван Искров го каза още преди три години: „Никой не ходи на гости на семейство в момент, когато се карат.“ После го повториха и Калин Христов, и Дянков, и Орешарски, и Чобанов.
Ами двете години в чакалнята, в която по техните закони трябва да престоим, за да докажем не стабилност на валутата си, а убеденост, че не искаме да се откажем от нея? Две и петнайста не е ли след по-малко от година?
Или Гечев иска да въведем едностранно еврото? Единствената държава, която е направила тази глупост, е Черна гора. Иди бе, Гечев до Будва или Котор – красиви места, но непосилни за живот – както за местните, така и за чужденците. Пий капучино за 6 евро, на каквато цена не можеш да го намериш дори и в Париж. При стандарт на живота в пъти по-лош от нашия.
Да се чуди човек за какво ги ръси тия Гечев? Да не би да е назначен за „Директор връзки с избирателите“? Затова ли пуска като намерения предизборните простотии на Столетницата, бори се за тяхното право на живот, докато мразените от ГЕРБ и разцелуваните от ДПС ги спрат. За да могат червените да кажат после: „Не ви излъгахме.“
Или, както беше казал червен лидер на митинг преди изборите, след които управлява предишната тройна коалиция: „Трети път няма да ви излъжем!“
А нас най ни е страх от „Не бой се!“
