Скритите имоти на висшите държавници

Migration Image

Редица министри, зам.-министри, депутати, областни управители, кметове, съдии, прокурори, следователи, държавни служители и членове на политически партии са "пропуснали" да впишат в данъчните си декларации притежавани от тях или техни роднини имоти, както и участията си в бордовете на различни дружества. Разкритията направи Сметната палата, която обяви резултатите от проверката на декларациите, подадени в публичния регистър до 1 декември 2013 година от лицата, заемащи висши държавни длъжности. Според доклада на одитора несъответствия има в 84 ежегодни декларации и в 68 встъпителни и финални декларации, или общо при 152 души, заемащи висши държавни длъжности.

Сред имената фигурира това на министъра на здравеопазването Таня Андреева. Тя не е обявила, че съпругът й притежава дялове в компанията "Интерпартнърс" с адрес в град Банкя. Нейният заместник Бойко Пенков пък не е вписал, че жена му има дялове във фирмата "Крисмар 3". Зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Петър Киров не е обявил апартамент от 58 кв. метра в София, който се води на съпругата му. Бюрхан Абазов пък, който е зам.-министър на земеделието, е пропуснал да попълни в данъчната си декларация, че притежава на свое име апартамент с площ от 66 кв. метра в Русе и дялове в дружествата "Хермес -09" и "А+М Фармация". Те са били прехвърлени на съпругата му в средата на 2013 година, която пък от своя страна има и дялове в "Деметра-3С".

Илия Ангелов, който е зам.-министър на правосъдието, пък не е обявил, че съпругата му притежава дялове в "Джули 57". Под обстрела на одитора е попаднала и декларацията на зам.-министърът на правосъдието в служебния кабинет Димитър Бонгалов. Той е забравил да впише, че съпругата му е получила по наследство половината от малък апартамент в Бургас, като в последствие е откупила другата част от него. Тя има и дялове в софийската фирма "1 Плюс". Зам.-министърът на транспорта в служебния кабинет Ваня Стойнева пък не е посочила, че съпругът й има акции в две фирми – "Стойнев аутдорс" и "Болкан боутс".

Сред нарушителите е и депутатът от БСП Младен Червеняков, който през миналата година е закупил имот от 585 кв. метра в варненския град Бяла. Той обаче така и не е декларирал новата си придобивка. Съпартийката му Маргарита Стоилова пък е пропуснала да впише участието на съпруга си в "Химпласт-груп" в град Асеновград. През 2013-а съпругата на депутата от ГЕРБ Владимир Тошев също се е сдобила с апартамент и гараж в София, но той така и не е бил деклариран от народния представител. Колегата му Румен Иванов също е пропуснал да напише в годишната си декларация, че съпругата му притежава дялове в софийската фирма "Казамода БГ". Стефан Господинов също от ГЕРБ пък не е посочил, че през 2013-а е декларирал вземане към юридическо лице в размер на над 123 хил. лева и към физическо – 50 хил. лева.

Народният представител от ДПС Щерьо Щерев пък не е декларирал участие на съпругата си в софийската фирма "Ир-бул-2006". През юни главният прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета на Щерев по обвинение за участие в организирана престъпна група за финасови престъпления и превеждане на суми извън страната чрез използване на фалшиви документи. Очаква се до дни той да се сдобие и с обвинение за финансови престъпления. Неговите съпартийци Невин Хасан и Насуф Насуф пък са забравили да запишат, че имат дялове съответно първия в дружеството "Джени стил" (село Яребица, общ. Дулово) и втория в "Бин-2001" (село Сугодол, общ. Главиница).

Списъкът на Сметната палата е богат и с членове на политически партии. Така например Румен Христов от СДС е "забравил" да вмъкне в декларацията си, че притежава дялове в пловдивската фирма "Аргоплан", а лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, че е собственик на овощна градина с площ от 1000 кв. метра в град Плачковци. Иван Чакалов от НДСВ пък е пропуснал да впише дялове на съпругата си в пловдивската "Анди груп 1".

Председателят на "Глас Народен" Светльо Витков не е обявил, че притежава дялове от "Астра-95". Сергей Петков, който е член на ръководството на партията на Меглена Кунева "България на гражданите" не е написал в декларацията си, че съпругата му е придобила малък апартамент в София, части от два апартамента във Варна и село Душанци, Варненско, както и един лек автомобил с марка "Алфа Ромео".

Петър Петров от партията на шефа на телевизия СКАТ Валери Симеонов "Национален фронт за спасение на България" пък не е обявил, че съпругата му притежава земя с площ от 1220 кв. метра и няколко сгради с площ от 41 кв. метра в Сливен. Съпартиеца му Валентин Касабов пък е пропуснал да впише, че е собственик на ателие и склад в Бургас, а съпругата му има участие в "Медиатор 2010" и "Гардиън ейнджъл медиа".

Шефът на Българската агенция за инвестиции Светослав Младенов не е декларирал, че е получил като наследството двуетажна къща с двор в софийското село Лозен. С пропуснати данни в декларацията е и Михаил Димитров, който е член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Той е забравил да впише, че съпругата му притежава жилищни сгради и ниви в село Церетелево, община Съединение.

Сред имената в списъка на одитора е и това на кмета на Благоевград Атанас Камбитов, който е скрил придобиване на дялове в новоучредено дружество "Бултур 2012". със същото провинение е и градоначалникът на Кричим Атанас Калчев, който също не е посочил, че има дялове в пловдивското дружество "Мабуа".

Съгласно закона списъците с имената на лицата, за които проверката е приключила със заключения за несъответствие, се изпращат на изпълнителния директор на НАП за предприемане на действия по реда на глава четиринадесета или петнадесета от ДОПК, и на председателя на ДАНС.

Всяка година задължените по закона лица подават ежегодни декларации за придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи през предходната календарна година в срок до 30 април на текущата година.

Встъпителните и финалните декларации лицата са задължени да подават съответно до 1 месец от встъпването им в длъжност или от освобождаването им от длъжност. При промяна на заеманата длъжност лице, което остава задължено по закона, не подава встъпителна и финална декларация. Сметната палата извършва проверка по документи за достоверността на декларираните факти в декларациите, като ги съпоставя с данни, подлежащи на вписване, обявяване или удостоверяване пред държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции.

 

Цветомира Личева

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст