На 10 януари през 1863 г. е открита първата линия на Лондонското метро. London Underground е система наземни и подземни линии. Подземната железница на британската столица е една от най-старите най-големите в света.
Лондончани наричат метрото Underground (подземен) или Tube (тръба), заради формата на повечето подземни тунели.
В средата на XIX век, Лондон бил най-големият град в света с над 2.5 млн. души население, и площ над 100 кв. километра. Улиците били тесни и почти непрекъснато задръстени от конски впрягове – основно превозно средство в тези години.
В околностите на града имало отлично развита железопътна мрежа, но влаковете не можели да влизат навътре в Лондон.
Най-добрият начин да се подобри транспортът би бил да се вкарат влаковете под земята. Първоначалната идея била, да се изкопаят канали с необходимата дълбочина, които след това да се покрият и така да се получат тунели. Идеята била отлична и работата започва.
През 1865 г. собствениците на метрото купуват първия тунел под река Темза, построен през 1843 г. от сър Марк Брюнел, за да бъде продължена линията. Само четири години след пуска на метрото с него вече се придвижват по 40 хил. души на ден. Стремително се разширяват и други линии, което през 1884 г. свързва гара "Централ" с метрото.
По време на Втората световна война метрото става най-сигурното убежище за гражданите при нападенията на нацистките самолети. Чудно, но в началото властите не разрешават на гражданите да се укриват на пероните. Те обаче се изхитрили, купували си билети и оставали там, докато не отмине заплахата. Цели семейства с малки деца спели на пероните. Скоро правителството разрешава метрото да се ползва като бомбоубежище, дори били поставени легла, тоалетни, а от специално оборудвани за целта вагони се раздавали закуски и чай.
Днес дължината на лондонското метро е 408 км, разпределени в 11 линии, по които са разположени 268 станции. Дневно по този начин пътуват 2.5 млн. пътници.
