След като приключи (макар и формално) проектът за банков съюз, на дневен ред в Европейската комисия е друга важна за банковия сектор реформа. Тя включва промени в структурата на кредитните институции, които да гарантират, че евентуален проблем в някоя от дъщерните й структури или бизнес поделения – като например за сделки с акции и деривативи няма да доведе до „зараза“ на цялата банка – така както стана по време на кризата през 2008 година.
Поне 30 от най-големите финансови институции в Европейския съюз ще се сблъскат с новата регулаторна стена. Тя ще им забрани да търгуват на финансовите пазари за собствена сметка, става ясно от проекта, изготвен от европейския комисар за вътрешния пазар и услугите Мишел Барние. Плановете бяха представени за първи път в края на 2012-а от група експерти, водени от гуверньора на Централната банка на Финландия Ерки Лийканен. Тогава те изглеждаха много по-строги и тежки за големите европейски банки. В документа бе заложено те задължително да отделят в самостоятелни структури по-рисковите инвестиции в ценни книжа, търговията за собствена сметка и други високорискови операции. Целта на това изискване е парите на вложителите да бъдат по-защитени и да бъде намален рискът банката да бъде спасявана с бюджетни средства. Оттогава насам обаче предложението на Лийканен и групата му претърпя редица промени. След силно лобиране и критика от банкери и политици във Франция, в Германия и в няколко други европейски държави проектът бе ревизиран и сегашният му вариант е само бледа сянка от това, което обещаваше да бъде. Последните изменения, които вероятно ще бъдат официално представени в края на януари от Барние, правят условията в регулацията много по-леки. Единственото сигурно нещо, което ще направи регламентът, поне засега е, че ще забрани на големите банки да търгуват за собствена сметка – практика, при която специализирани екипи от търговци залагат собствените пари на банката на пазарите.
Предложеният от Барние вариант също включва правила за прозрачност на търговията при споразумения за обратно изкупуване или при репосделки, както и при други операции с ценни книжа. Регламентът ще се прилага за банки, чиито дейности надвишават определени финансови прагове. Все още предстои подробностите около проекта да бъдат изяснявани, но се знае, че банките ще бъдат оценявани по матрица от показатели, изготвена от Европейския банков орган. Така ще се установи колко рискова е тяхната търговска дейност. Финансовите институции ще трябва да се придържат към новите правила, ако регулаторни органи са ги класифицирали като банки със системно значение.
В списъка ще попаднат кредитори като британската „Барклейз“ (Barclays), френската „БНП Париба“ (BNP Paribas) и германската „Дойче Банк“ (Deutsche Bank). „Забраната за търговия за собствена сметка и допълнителното отделяне на операциите ще се прилагат за всички кредитни институции в Европейския съюз, както и за техните банки майки, за дъщерните им дружества, клонове, включително и работещите в трети страни“, се посочва в текста на документа.
Изключенията ще важат за финансови институции, които се намират в държави, където вече се прилагат подобни строги правила, а за спестовните и кооперативните банки ще важат специални условия.
Плановете на Брюксел представляват европейски вариант на вече действащи разпоредби в САЩ, които забраняват на банките да търгуват за собствена сметка – т. нар. правило „Волкър“. Във Великобритания и регулацията е известна като правилото на „Викерс“.
Въвеждането на тези правила е последната стъпка от финансовата реформа в Европейския съюз и последният елемент на решението на проблема с банките, които са „прекалено големи, за да фалират“. До момента в хода на реформата бяха въведени нови капиталови изисквания за банките, бяха приети общите правила за закриване на фалирали кредиторки и бе създаден първият европейски банков съюз.
Новата регулация ще упълномощи надзорните органи като Европейската централна банка да разпореждат на големите кредитни институции да прехвърлят част от инвестиционните си дейности и търговията с деривати в отделна единица, ако сметнат, че това крие риск за тях.
Все пак, докато не бъде представено официалното предложение, текстът на документа може да претърпи съществени промени. А за да влезе той в сила, е необходимо да получи одобрението на Европейския парламент и на националните правителства на страните членки на ЕС. Но не се очаква да бъде постигнато споразумение по него по-рано от декември 2015-а, което означава, че окончателното въвеждане на регулацията ще остане задача за наследника на Мишел Барние.
