Днес състав на Софийски градски съд даде ход на делото срещу Алексей Петров и други обвиняеми. В края на заседанието съдът ще вземе решение и по молбата на Алексей Петров да напусне страната по медицински причини от 16 до 20 януари.
На заседанието днес всички свидетели са се явили лично. Част от защитата е на друго дело и ще се яви по-късно. Ще бъдат разпитани общо шестима свидетели. Един от тях няма възможност да присъства.
Първи бе разпитан Пламен Дешев. Прочетени бяха показанията му от 2010 година, защото не си спомня данни. Дешев е давал пари на заем на Христо Найденов на няколко пъти – последният път около 50 000 лева. Христо Найденов не ги е върнал навреме и започнал да се крие. Дешев е завел дело, а Найденов е бил осъден. Пламен Дешев си е получил част от парите. Освен това, Дешев бил сключил договор с „ИН-80“, но не знае какво е станало с договора, стана ясно от показанията на свидетеля.
Разпитан беше и свидетелят Владимир Георгиев. През периода 2000 – 2003 г.г. Георгиев е бил съдружник в събирателно дружество, занимаващо се със селско стопанство, заедно с Христо Найденов, който е водил счетоводството във фирмата. След финансови затруднения, мястото на Владимир Георгиев във фирмата заел Николай Русинов, управител на зърнобаза.
Прочетени бяха показанията на Владимир Георгиев от 17 януари 2011 г., заради противоречия в показанията.
Друг свидетел е и Людмил Йолов, който е бил началник на 2 РУП в Плевен. Той обясни, че се е пенсионирал през 2003 година и е участвал в таксиметрова фирма ЕТ „Снежанка Чинкова – Мирела” на Николай Динков. Йолов е дал пари на фирмата за купуването на 13 автомобила. Друг полицай Венцислав Георгиев е теглил кредит и също е дал пари за фирмата. През 2006 година Йолов разбира, че Динков е прехвърлил фирмата на Миглена Захариева.
На заседанието бяха прочетени показанията на Йолов по делото от 2010 година, че през 2006 година е присъствал на среща между Захариева, Георгиев и Динков, на която Динков е обещал да върне парите на Георгиев. Свидетел по делото е и Миглена Захариева, придобила фирма „Снежанка Чинкова – Мирела”. Тя обясни, че познава бегло Николай Динков от 2005 година, който е бил колега на брат й. Динков я е помолил да обезпечи негов кредит за няколко месеца чрез ипотека на жилището, в което Захариева живее и е собственост на свекърва й. По думите на Захариева,кредитът на Динков е бил много голям, защото за погасяването му е имало ипотеки и на други апартаменти. Според Захариева, брат й не е имал участие във фирмата и не е придобивал печалба от нея, но с изтеглен кредит като физическо лице е помогнал на Динков чрез пари. Впоследствие Захариева разбира, че почти никаква част от кредита на името на фирмата не е била погасена.
През януари 2006 година с решение на съда в Плевен тя придобива фирмата, защото Динков не е имал възможност да се издължи. Захариева тогава не е била наясно с финансовото състояние на фирмата. По-късно установява, че всички автомобили в таксиметровата фирма са придобити с лизингови договори, в счетоводната бланка на фирмата не е вписано задължение към трети лица.
