Василис Харисис , директор "Клонова мрежа", бизнес отдел "Депозити" и отдел "Частно банкиране", в "Банка Пиреос България"
Г-н Харисис, върви ли бизнесът с частното банкиране в сегашната трудна икономическа ситуация в България?
– Започнахме услугите с частното банкиране преди няколко месеца. Това е една нова дейност за нашата банка в България. В света е разпространено разбирането, че тази услуга е свързана със закупуване и търговия на акции и облигации, с валутни операции и с много други сделки на международните парични и капиталови пазари. В България обаче ние искаме в рамките на частното банкиране да привлечем клиенти с високи доходи и да им предложим преференциално обслужване, съобразено с индивидуалните им нужди и изисквания.
Вие лично как сте разпределили инвестиционния си портфейл? Ако Ви предоставя 50 хил. лв. да ми ги управлявате, в какво ще ги вложите?
– Хората са казали: "Не дръж всички яйца в една кошница". Краткият отговор на вашия въпрос е: в зависимост от нуждите ви. Ако през следващите няколко години трябва да задомите децата си, е ясно, че трябва да вложите средствата си в по-краткосрочни и сигурни инструменти, за да помогнете финансово на младите семейства при раждането на децата им и така нататък. С други думи, не можете да си позволите да поемате по-големи рискове с цел да получите по-високи печалби.
Алън Грийнспън беше казал преди време, че ако си на двадесет години, 20% от парите ти трябва да са в наличност или вложени на депозит, а 80% от тях да са в рискови инструменти. Когато си на 50 години, това съотношение трябва да е 50 на 50 процента. С други думи, с всяка изминала година сигурните вложения трябва да се увеличават за сметка на рисковите.
Според Онасис тайната на успеха е да знаеш нещо, което никой друг не знае. Какви качества трябва да притежава един финансист, за да води успешно делата си, особено в условията на тежка икономическа криза?
– За мен е много важно човек да има план и да го следва. Трябва да бъде гъвкав, иновативен и да работи усилено. Към всичко това трябва да прибавим и любов. Любов към колегите си, към клиентите и към работата си. Имах преподавател, Кент Бланшар, един от международно признатите специалисти в областта на мениджмънта, който чете лекции в Харвард. Преди пет години на една вечеря неговата съпруга го попитала може ли с една дума да опише какво представлява мениджмънтът. Той се замислил и отговорил: любов.
Любов към какво?
– Любов към хората, към клиентите, към продуктите, към всичко…
А може би любов към успеха?
– Не. Идеята е да обичаш това, което правиш, и всичко свързано с него. Ако обичаш своите клиенти, ти ще си отворен към техните нужди и ще търсиш най-доброто решение за удовлетворяването им. Освен това любовта към работата те кара да погледнеш дълбоко в себе си и да откриеш и собствените си грешки.
Трудно ли е да обясниш на клиента си, че той не е подходящ за един или друг кредитен продукт?
– Идеята на кредитирането не е да отпуснеш заем, който клиентът не може да обслужва. Ние не даваме кредити само и само да дадем едни пари. Заемът би трябвало да се отпуска, когато банкерът е убеден, че от това ще има полза не само банката, но и клиентът. Ако виждаш, че има опасност той да не може да плаща задължението си, загрижеността за него и любовта към него ще те накарат да му обясниш, че не би следвало да сключи такъв заем.
Разбрах, че сте изучавали педагогика и теология. Казвате, че сте добър християнин. Как се съчетават догмите на християнството с банковото дело – защото нито една монотеистична религия не одобрява даването на пари назаем срещу лихва?
– Когато започвах работа, имах известни скрупули в това отношение. През годините, които прекарах в банковия сектор, обаче осъзнах, че има голяма разлика между даването на пари назаем само заради лихвата и кредитирането с цел някой да развива бизнес.
Но нека отговаря на въпроса ви за банкирането и религията с една притча от Библията. Нали си спомняте за господаря, който извикал трима свои слуги и им дал по една златна монета. След година пак ги извикал и поискал да му споделят какво са направили с тях. Първият казал, че е похарчил монетата, вторият – че я е заровил, а третият – че я е вложил в бизнес и е умножил златото. И господарят похвалил третия си слуга. Посланието е, че правилното използване на парите трябва да се възнаграждава и това не противоречи на религията. Точно това трябва да правим ние, банкерите – да насърчаваме клиентите си да използват парите правилно и да ги умножават.
Какви са най-големите предизвикателства, с които сте се сблъсквали в дейността си?
– Най-голямото предизвикателство е да управляваш хората. Изключително трудно е да обединиш в един екип хора с различни възможности, култура и мислене, които да преследват определена цел, и в същото време да бъдеш справедлив към всеки от тях. Това е особено трудно, когато го правиш в чужда страна, защото работиш с хора с различен манталитет.
Има ли политик или банкер, който ви е вдъхновил с делата си?
– Най-много ме вдъхновяват обикновените хора. Ще дам пример с една моя съседка, чийто съпруг почина. Тя има три деца и работи от ранна сутрин до късна вечер. Децата й са нахранени, чисти, спретнати и много добре възпитани. Никога не съм чул тази жена да поиска помощ или да се оплаква. Точно такива хора ме вдъхновяват.
Какви дрехи и аксесоари харесвате?
– Обичам хубавите дрехи. Изключителен почитател съм на хубавите вратовръзки и копчета за ръкавели. За вратовръзките съм привързан към марката Canali. За ръкавелите предпочитам Mont Blanc.
Имате ли хобита и остава ли Ви време за тях?
– Обичам да гледам футбол. Любимият ми гръцки тим е "Олимпиакос". От чуждите отбори симпатизирам на "Ливърпул". В България съм за "Лудогорец", гледах мача им с холандския "ПСВ Айндховен". Аз също съм играл футбол преди много време. Сега от време на време ритаме топка с приятели, разделени в отбори от по пет човека.
В свободното си време обичам да се разхождам из Витоша и в из центъра на София, който според мен е много красив. Едно от любимите ми места е площадът около храма "Свети Александър Невски". Обичам да гледам художниците, които рисуват и после продават картините си.
Как се отнасяте към изкуството?
– Харесвам модерното изкуство. То изразява по особен начин усещането на авторите за живота и хората. Например гледах една изложба на Пикасо в Барселона. В картините, които е създал на млади години, хората и птиците са съвсем като истински. Сякаш ей сега ще помръднат или ще полетят. В по-късния му период същите тези хора и животни са представени по съвсем различен и сложен начин. Трудно разбираш, че това е изображение на живо същество. Но явно за Пикасо те вече са били не просто обект за изобразяване, а символи и носители на определени идеи. Такива автори те карат да се замислиш и това е хубаво.
Обичате ли да пътувате?
– Да, посетил съм много места. Но Латинска Америка ме впечатли изключително с многообразието и с контрастите си. Бях три месеца в Пунта дел Есте в Уругвай. Харесвам също Карибите, Ямайка, Куба и Доминиканската република.
Както вече казах, обичам контрастите, затова много харесвам и Скандинавия. Фиордите там са изумителни. Но не само екзотиката на Латинска Америка и суровата красота на северните страни ме впечатляват. В България също има прекрасни места. Аз например много харесвам Ловеч – неговите природни и културни забележителности, цялата атмосфера. Впечатлен съм и от красотата на природата и манастирите около Троян.
А имате ли любима марка автомобил?
– Любимата ми марка е Aston Martin. Но не съм сигурен, че някога ще успея да спестя пари, за да си купя такава кола.
Какво Ви прави щастлив?
– Малките неща, които се случват всеки ден. Например, когато съм със семейството си, когато се видя с приятел. Или вечеря с приятни хора. Такива неща…
Бихте ли ни разказали за семейството си.
– Имам двама синове – Димитър и Атанас. Единият е на 27, а другият е на 23 години. Големият работи в "Банка Пиреос" в Солун. По-малкият завърши университета и отби задължителната си военна служба в Гърция. Отскоро е в България. Съпругата ми е адвокат в Солун. Оженихме се на 23 години и оттогава сме заедно.
За какво мечтаете?
– Да бъда добър дядо. И също така Балканите да станат най-доброто място за живеене в света.
