Вярно е, че управляващите (които и да са те)не обичат сътресения. И когато има трусове, обикновено впрягат остриетата на отделните парламентарни групи да защитят честта им юнашка. За да си осигурят поне привидно спокойствие. Да коват закони, винаги тъй важни за избирателя.
Важните политически тези обаче потънаха вдън земя още в първия ден на новата сесия на Народното събрание в сряда.
А държавата отново закипя от скандали.
Впрочем парламентарната 2014-а започна така, както завърши 2013-а. В своя първи работен ден депутатите не бързаха да заемат местата си, на партийните лидери не им се говореше от трибуната, а най-обсъжданата политическа формация „Атака“ се шмугна в пленарната зала през задния вход, без да се регистрира за заседанието. Кворумът традиционно бе закрепен от опозицията, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов по навик си тръгна още в първите 20 минути. Последва го националистът Волен Сидеров, при това без да коментира казуса с депутатския си имунитет. Противно на всички очаквания и парламентарни практики новата сесия на депутатите започна вяло, с две партийни декларации и под знака на дълбоко политическо мълчание.
Мълчаха както от БСП, така и от ДПС.
Дума не обели и никой от „Атака“
Единствено ГЕРБ предложи депутатите единодушно да осъдят скандалното поведение на Сидеров в обща Декларация за утвърждаване на парламентаризма. После обаче партията на Борисов не я оповести от трибуната. Внесе искането си писмено, а когато то не попадна в дневния ред на заседанието, се възмути. Пред телевизионните камери. Накрая се примири с факта, че ще трябва да изчака до 22 януари, когато изтича законният 14-дневен срок, в който Сидеров трябва да каже дали сам ще се раздели с имунитета си. Ако това не стане, искането на главния прокурор Сотир Цацаров ще бъде дебатирано и подложено на гласуване. Заедно със спорния въпрос дали националистът заслужава председателското място в парламентарната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси.
Не въпросителните обаче ще създават проблеми на управляващата власт през новата парламентарна сесия. Най-дефицитната стока в Народното събрание ще бъдат отговорите, които отделните партии ще трябва да дадат не само на себе си, но и на обществеността. Ще има ли извънредни парламентарни избори? Ще продължава ли мнозинството да страда от крехкия кворум в пленарната зала? Кой ще крепи властта след Сидеров? И още, и още … все въпроси без отговори.
Предсрочен вот ли?
Засега е ясно само, че диалог между управляващи и опозиция в парламента трудно ще има, а извънредни избори – едва ли. Вътрешнопартийният разпад в левицата и негативите, които ДПС трупа с кадровата си политика, ще скрепят синхрона между двете партии, които подкрепят правителството. Отделно от това залогът за евроизборите е голям и всички усилия на апаратите са съсредоточени в кампанията.
В ГЕРБ също не са готови на подобна крачка, защото не са решили с кого ще им е по-изгодно да се хванат на хорото. Реформаторският блок им обещава подкрепа, но при условие, че партията на Борисов напусне 42-ото Народно събрание, за да гарантира „необратимост на политическия процес в център-дясното пространство“. Лидерът на ГЕРБ обаче не е от хората, които обичат да им поставят условия. Затова е по-вероятно да продължи да осигурява кворума в пленарната зала, докато не получи доказателства, че дивидентите от евентуална смяна на управлението ще са изцяло в негова полза.
Що се отнася до „Атака“, нищо чудно бунтарството в редиците им да отстъпи място на тихото съгласие, защото след последния скандал на варненското летище, забъркан от „стайното цвете“ Сидеров, партията окончателно загуби всичките си козове. БСП и ДПС все пак промълвиха, че ако националистът не даде имунитета си, ще гласуват „за“ неговото снемане. В тази ситуация е повече от ясно, че ако Сидеров не слуша, ще се раздели с политическата си кариера. За мястото му в парламента вече „загряват“ няколко националистически формации и е напълно в негов интерес и занапред да подкрепя управлението.
Приоритетите
В крайна сметка в навечерието на евроизборите през май всички ще разчитат на плюсовете от собствената си дейност. В следващите месеци ГЕРБ възнамерява да постави акцент върху нормативите, засягащи трудовия пазар, образованието и здравеопазването. Депутатите от опозицията ще настояват за въвеждане на дуалното обучение и за регламентиране на стажантските договори, за да улеснят младежите при търсене на постоянна работа. Подготвените промени в Закона за предучилищното и училищното образование бяха разгледани на първо четене още тази седмица, а експертите в партията подготвят нова концепция за здравноосигурителния модел, финансирането на болничната помощ и подобряването на лекарствената политика.
Левицата на свой ред ще заложи на предизборните си обещания и на програмата на кабинета „Орешарски“. Амбицията й е да реализира пакет от антимонополно законодателство, което да създаде нормална конкуренция сред фирмите в България. Няма да отстъпи от социалните си приоритети и няма да направи компромис с новия Изборен кодекс.
Втората временна комисия, натоварена със задачата окончателно да „излъска“ текстовете в него, вече работи, но отдавна е изпуснала сроковете. Законопроектът едва ли ще бъде приет през следващите три месеца, при положение че БСП и ДПС се разминават по възлови текстове. В тази ситуация е по-вероятно парламентът да приеме съвършено различни изборни правила от вече представените, при това в последния възможен момент. Каквото и да стане обаче, отсега е ясно, че новите разпоредби няма да бъдат приложени на изборите за Брюксел. Заради законовото изискване между приемането на нови изборни правила и прилагането им на практика да има поне шест месеца за подготовка на всички органи и системи.
