Първата междуправителствена конференция между Сърбия и ЕС, с която официално започват преговорите за членството на западната ни съседка, ще се състои на 21 януари (вторник) в Брюксел. Белград ще бъде представен от премиера Ивица Дачич и от заместника му Александър Вучич. Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле ще представлява ЕК, а председател на конференцията ще е външният министър на Гърция, която ротационно води съюза през първата половина на 2014 г.
„Екипът ни е формиран и е подготвен сериозно за преговорите“, обяви Дачич, като добави, че на първото заседание ще бъде представена рамката на преговорите. Според плановете подобни конференции ще бъдат организирани четири пъти годишно. На практика Сърбия вече започна процеса и се очаква съвсем скоро да отвори глава 35, в която са групирани въпросите за нормализирането на отношенията между Белград и Прищина. Диалогът с Косово е основният политически критерий, който ще влияе на хода на преговорите с Брюксел.
Преговорите започват в момент, когато Сърбия повече от всякога е поляризирана между тези, които искат завой към Русия, и онези, които са за влизане в ЕС и НАТО. Първите твърдят, че руснаците са най-добрите им приятели, вторите недоволно отхвърлят тази теза. Сръбската общественост изглежда объркана. Когато неотдавна Киев се отказа от евроинтеграцията, за което Русия имаше голяма роля, сръбските русофили веднага настояха, че трябва да се следва украинският пример. Опонентите им веднага предупредиха, че нищо не би било по-лошо за Белград от излизането от европейския път.
Но мнението на всички е еднакво по един въпрос: Сърбия е в капан между Европа и Русия. И е невъзможно в бъдеще да седи и на двата стола – да се стреми към членство в ЕС, а в международните форуми и организации да действа в синхрон с Кремъл. При това русофилите твърдят, че Москва е най-добрият приятел на Белград, което най-яростните привърженици на сръбското влизане в ЕС и в НАТО оспорват.
„За или против“ Русия е дилема, която се възроди и покрай „Южен поток“, за който Брюксел сега казва, че не съответства на европейските закони,и заради който е възможно Сърбия отново да се окаже между два огъня. Този проект е от изключителна важност за западната ни съседка, тъй като ще й гарантира постоянен приток на енергоносители, а също и на средства от такси. При това се засилва и руското влияние в региона, което е важно за Белград заради Република Сръбска и Косово. Докато едни смятат, че Москва е наградила Сърбия, когато е решила, че газопроводът ще преминава през нейна територия, други обясняват, че сръбската държава е платила скъпо за „Южен поток“, като е продала на руснаците компанията „Нафтена индустрия Сърбия“ на по-ниска цена.
В последно време Сърбия постоянно търпи критики от ЕС, че не напредва достатъчно по европейския път. По тази причина много европейски политици, наистина невинаги публично, подхвърлят, че Белград няма да влезе в обединена Европа още дълги години. Съюзът оказва изключителен и постоянен натиск върху Белград да нормализира отношенията си с Косово, което в края на присъединителните преговори вероятно ще прерасне в искане за признаване на независимостта на Прищина. От друга страна, след като западната ни съседка изтъква, че в неин национален интерес е да влезе в ЕС, тя трудно ще може да съгласува всичко с Русия. Изглежда, че Белград наистина е в сандвич или по-точно – в някаква дупка, залостен между два по-скоро чужди свята.
