В четвъртък (16 януари) Висшият съдебен съвет с впечатляващо мнозинство от 21 гласа избра Петър Живков за шеф на Районния съд в Кула. От избора обаче стана хубав виц, тъй като Живков ще бъде началник само на себе си – в този съд други съдии няма. По щат трябва да са двама, но преди повече от година единият решил да се преквалифицира в обвинител и оглавил местната Районна прокуратура. Оттогава ново назначение няма, при нужда им командироват магистрати от Видин. През останалото време Живков е „човекът-съд“, а след „повишението“ ще се ръководи сам и сам ще си изпълнява заповедите.
Абсурдната ситуация за пореден път повдигна въпроса за така и недочаканата нова съдебна карта на страната, която и този ВСС явно няма да посмее да направи. Защото проблемът не засяга само съда в Кула, а и още десетки подобни съдилища. Според членове на ВСС всеки от тях струва на бюджета между 300 и 400 000 лв. годишно. А съществуването им се обяснява с факта, че населението е бедно и не може да си позволи да пътува.
Навремето, през 1934 г., броят и местоположението на съдилищата в България са се определяли по един критерий: всеки жител на населено място трябвало да може да стигне до съдебната сграда, в която да получи справедливост, само за един ден, пътувайки с конска каруца. Днес обаче дори и най-раздрънканият автобус може да пресече България за по-малко от ден. И картата очевидно ще трябва да се прекроява, колкото и да е неприятно на съдиите, работещи в тези „бутикови“ съдилища, пък и на самия ВСС. Когато сме готови, ще решаваме този въпрос, но не бива да говорим за съдебната карта по повод и без повод, отсече председателят на ВКС Лазар Груев. Така че, докато възникне поводът, а после евентуално и да се работи по въпроса, ще мине време. За зло или за добро на човека-съд от Кула.
