„Не падам от небето. Имам ясното съзнание, че в Софийската градска прокуратура (СГП) ще има много горещи картофи, но към настоящия момент няма как да ги степенувам. Тепърва ще правим анализ на работата“, каза новият шеф на СГП Христо Динев минути след като бе избран за поста от Висшия съдебен съвет. Това стана с впечатляващия резултат от 16 гласа „за“, при това без тласък от силното рамо на главния прокурор Сотир Цацаров. Той отсъстваше от заседанието. За сметка на това Динев получи горещата подкрепа на шефа на Върховния административен съд Георги Колев.
Динев поема ръководството на СГП само осем месеца след като бе избран за шеф на Софийската районна прокуратура. Това беше и един от основните мотиви, с които седем от членовете на ВСС гласуваха против неговата кандидатура или се въздържаха – че е поел ангажимент за цял мандат и множество задачи като ръководител в СРП, а за няколко месеца не е показал какво може. Другият въпрос, който поизпоти кандидата, беше за имотното състояние на семейството му, за което се заговори в последната седмица преди гласуването. На Динев му се наложи да обяснява как той и жена му, която работи като адвокат, успяват да изплащат повече от половин милион лева кредити, които са теглили. „Сами разбирате, че няма хора без задължения“, лаконично отби атаката Динев и допълни, че преди да му отпуснат парите, банките все пак са преценили, а и кредитите му били обезпечени с ипотеки.
Всъщност нямаше и нужда от повече обяснения, защото никой не му ги поиска. А пък и изборът на Динев за шеф на една от най-важните прокуратури в страната беше повече от очакван. Резултатът не изненада даже и конкурента му Бойко Атанасов. Но пък за негово утешение останаха похвалите, които получи от една част от членовете на ВСС: за смелостта да бръкне в раната и да се опита поне да извади на показ истинските причини за провалите на знаковите дела и за множеството оправдателни присъди, записвани с години „по сметката“ на СГП, както и да заговори за „зависимости“ между магистрати и политици.
Как и с кого ще се бори с тези зависимости бяха основните два въпроса, с които бе посрещнат Динев след избора. Но той запази пълно мълчание и поиска отсрочка : да види, да прочете, да се запознае. „Кандидатирал съм се с истинската увереност, че мога да допринеса нещо“, заяви само Динев.
