Идеите за адекватно субсидиране на университетите ни никнат непрекъснато, но нито една така и не проработи като хората. Сега държавата раздава огромната част от средствата за образование според броя на приетите студенти, без да се интересува какви са резултатите от следването им или колко добре подготвени са техните преподаватели. Анелия Клисарова логично се нареди в дългия списък на ресорните министри, опитващи се да затворят това златно кранче за вузовете, които произвеждат безработни висшисти. Вече се появи новата Национална стратегия за висше образование. Тя обаче е нездраво оптимистична и се плъзга предимно по повърхността на бюджетните въпроси, а не рискува да се ангажира с категорични позиции. Министерството на образованието все пак подготвя съвременен модел на финансиране на университетите ни, който „пилотно“ трябва да влезе в сила още от тази година. Дали обаче Клисарова и екипа й са си написали домашното без грешки?
Основната идея на новата схема се побира в мотото „пари срещу резултати“. Тя е базирана върху 11 критерия, свързани с
качеството на образованието и степента на реализация
на завършилите в различните направления. Целта й е да се намали изкуствено раздутият прием и свръхпроизводството на икономисти, на юристи, за сметка например на инженерите и ИТ специалистите, каквито бизнесът издирва под дърво и камък. Ще се увеличи и финансирането за педагогическите специалности и за природонаучните профили. Академичните и пазарните оценки обаче могат да се окажат тотално изкривени, ако не бъдат адекватно формулирани. „Това ще бъдат критерии, които са цифрови, а не субективни“, посочва Клисарова. Цифрите в България обаче варират според това кой и как ги измерва. Освен това рейтинговата система за качество, по която през 2014-а ще бъдат разпределени над 21 млн. лв., съвсем не е съвършена. Комплексните резултати от прилагането й до голяма степен се разминават с пазарната реализация на студентите и с публичните нагласи за престиж на обучението. Като цяло системата измерва резултатите от учебния процес, осигуряването, научноизследователския принос, социално-битовите условия, престижът и реализацията на завършилите. С най-голяма тежест за крайната оценка „на книга“ се води осигуряването на работно място и по-висока заплата. Следва качеството на учебния процес и научните изследвания, накрая идва обществената оценка.
Ако облечем теорията във факти, най-високи бонуси за 2013-а получиха IT секторът и математиката, съответно в Софийския и Техническия университет. Алма Матер прибра премия от 3.8 млн. лв. за качество като първенец в 22 професионални направления, Техническият университет грабна 2.7 млн. лв., а Университетът по архитектура, строителство и геодезия добави 1.3 млн. лв. в сметката си, тъй като единствен обучава добре котиращите се архитекти. Паричните стимули за природните и техническите науки, за педагогиката, аграрните науки, изкуствата, спорта и медицината също бяха по-големи и приоритетни за държавата. Но дефицитът на кадри все пак не бе преодолян.
Между основните критерии в новата схема е реализацията на дипломиралите се студенти. Ще се следи изкъсо дали завършилите икономика не продават домати на пазара. Системите на НОИ и НАП пък ще представят данни кои специалисти
правят най-големи осигурителни вноски
в хазната и получават най-високи заплати. Това обаче е нож с две остриета, тъй като измерването на реализацията от тази гледна точка по обективни причини е почти невъзможно. Първо, голяма част от получилите тапии директно заминават за чужбина, където никой не знае дали работят като бранд мениджъри и топбанкери , или мият чинии в някой третокласен ресторант. Освен това осигурителният принос към държавата до голяма степен зависи не само от добрата воля на служителя, а и от политиката на работодателите. Друг е въпросът, че продънената пенсионна система по никакъв начин не стимулира когото и да било да внася повече, а тъкмо напротив. Освен това не съществува нито една меродавна класация, която измерва доходите на най-добрите млади специалисти. За последно проучване на института „Отворено общество“ през 2011-а се опита да хвърли малко светлина по темата. То показа, че ако субсидиите на университетите зависеха от пазарната реализация на завършилите студенти, Американският университет трябва да бъде богопомазан, тъй като възпитаниците му имат среден месечен осигурителен доход от 1812 лева. Над 1200 лв. вземат кадрите, подготвени в Техническия университет, в УНСС, в Колежа по телекомуникации и пощи, както и Химикотехнологичния металургичен университет. За сравнение, СУ „Св. Климент Охридски“ бе едва девети по този показател.
Съвсем друга пък е картинката, ако в крайната оценка надделее показателят за престиж на образованието. Неотдавнашно изследване на Европейското общество за защита на правата на човека сочи, че в тази област „цар лъв“ е Медицинският университет в София, следван от пловдивския „Паисий Хилендарски“, УНСС и УниБИТ. Софийският университет се е катурнал до шестото място заради „нарушения диалог между академичната общност и студентите“ през 2013-а и допуснатото политизиране на образованието. Класацията е формирана на доста широка база чрез мониторинг и проведени анкети в периода февруари 2013-а и януари 2014-а, затова също може да се смята за адекватно мерило. Очевидно е, че различните оценки се разминават драстично. Затова най-голямото предизвикателство за министър Клисарова е да открие правилния подход, по който всеки университет да получи заслуженото. Мнозина преди нея се провалиха в това начинание.
