Вероятно няма по-масова идея в главите на хората по цял свят от тази да започнат някакъв собствен бизнес. Проблемът е, че малцина са се опитвали реално да сторят това – а още по-малко са успели. Такава поне е българската статистика. Защото у нас, в България, нищо не е нито леко, нито направено, за да става без излишни нерви и борби – особено ако си нямаш вуйчо владика.
Доказателство за тази песимистична констатация са непререгистрираните до 2011 г. в Агенцията по вписванията почти милион стари фирми. Според последващите вписвания излиза, че пререгистриралите се дружества са три пъти по-малко – едва 300 хиляди. Или едва една четвърт от всички съществуващи на хартия стопански субекти, което е много красноречиво доказателство, че нещо с правенето на бизнес в България не е наред.
Подобна песимистична оценка има и Световната банка, която наскоро публикува своя редовен годишен доклад за бизнес климата по света, в това число и в България.
Докладът на тема "Възможности за правене на бизнес в България"(Doing business in Bulgaria 2014) трябва да е, меко казано, настолно четиво не само на сегашните, но и за бившите управляващи – опозиционери. Както и за по-прежде управляващите. Защото в това проучване няма констатации за повсеместна лична неадекватност на българите, имащи намерение да правят бизнес, а за враждебната нормативна и стопанска среда, в която те правят – или се опитват да правят бизнес.
Тъжно, но обяснимо е, че Световната банка поставя България в своята класация далеч зад първите петдесет страни в света – на 65-о място. По-необяснимо е защо по два толкова важни индикатора като "Лекота за започване на собствен частен бизнес" и "Лекота за излизане от него" сме съответно на 65-о и на 92-ро място. И това не е най-лошото.
Само по един водещ показател – "Достъп до банково кредитиране", страната е попаднала в по-предни позиции – 29-о място в света, а по показателя "Защита на инвеститорите" е на 52-ра позиция. По всички останали водещи индикатори България се намира на плачевни позиции – от 62-ро място (регистрация на собственост) до 135-о място по (достъп до електроснабдяване). Което е твърде печално за страна член на ЕС.
Неприятен е и фактът, че от десет инвестиционни показателя, наблюдавани от Световната банка, през отминалата 2013 г. имаме подобрение само по два – свиване на данъчното бреме и възможности за външна търговия, докато по други седем индикатора отчитаме влошаване, а по един няма изменение.
В условията на световна финансова криза – чийто край все още не се вижда ясно, и почти нулев ръст на БВП за последните две-три години, съчетани с остра и опасна дефлация, влошаването на условията за правене на частен бизнес не може да бъде обяснено по никакъв начин. И се явяват тревожен сигнал за политиците, които в момента са заети със съвсем други неща.
Няма нито един сигнал, че депутати, министри и кметове са обзети от мисловен напън как да подобрят бързо и с минимум средства нормативната база, определяща условията за правене на бизнес в страната и по този начин да насърчат частните инвестиции в България.
Вярно е, че кабинетът "Орешарски" се разплаща ударно по ДДС с бизнеса, а вицепремиерът Даниела Бобева дори направи немалко за свиване и отменяне на лицензионните и други режими, морящи предприемачите. Но това е далеч от цялостното подобряване на бизнес средата.
Вярно е, че спрямо страните от ОИСР и Европа-Азия може формално да имаме по-малко и по-евтини процедури при регистриране на ООД, но затова пък харчим в пъти повече време.
Странно е и друго: и БСК, и БТПП не настояват за една голяма и дълбока либерализация на бизнес средата в България. Навярно защото съществуващите условия ги устройват в някаква степен. Явно България продължава да търси своята Маргарет Татчър – независимо как ще се нарича.
