Отначало Шерил Сандбърг прави успешна кариера в Световната банка и във финансовото министерство на САЩ, а след това започва работа в Google като вицепрезидент. През 2008-а Сандбърг приема поканата на Facebook да бъде главен оперативен директор и става второ лице на компанията след нейния основател Марк Зукърбърг.
Дъщерята на гражданския активист Сандъбрг е известна с актуалната си обществена позиция. Лекцията й за равноправието между половете през 2010-а на конференцията на иноваторите TED (Technology, Entertainment, Design) – "Технологии, развлечения, дизайн" – ежегодно мероприятие в САЩ с участието на известни учени политици и бизнесмени, предизвика широк резонанс. Записът на нейното изказване събра 2 млн. гледания в интернет. Неотдавнашната й книга Lean In: Women, Work, and the Will to Lead, в която призовава дамите да не отстъпват в битката за водещи позиции в бизнеса и в други обществени сфери, незабавно се превърна в бестселър. Ето някои от правилата и разбиранията на Шерил Сандбърг за бизнеса.
– Задавайте си въпроса: какво щях да направя, ако не се страхувах? А след това го направете.
– Лесно е да не обичаш жените ръководители. Ако жените заемаха половината ръководни позиции, щеше да е невъзможно да не бъдат обичани толкова много хора.
– Други компании ме канеха на длъжността генерален директор, но аз започнах като главен оперативен директор във Facebook. Отначало ме питаха защо съм отишла да работя на толкова "ниска" позиция под ръководството на 23-годишен шеф. Днес никой не ми задава този въпрос.
– Работата във Facebook ми харесва, с изключение на дните, когато колеги се обръщат към мен с молби от рода на: "Шерил, ще погледнеш ли това? Трябва да разберем какво е отношението на представителите на по-възрастното поколение към тази функция".
– Често се налага да плащаме за стабилността с пропуснати възможности за ръст.
– Всички искаме да получим длъжност или роля, която наистина ни е интересна. За да я намерите, са необходими концентрация и гъвкавост, затова съветвам винаги да имате два ориентира: мечта в далечна перспектива и план за близките година и половина.
– Помолих Марк (Зукърбърг) да споделя честно веднъж седмично впечатленията си от работата ми, за да отстраним всичко, което го безпокои… С годините откровеният обмен на мнения стана част от нашите отношения, сега ние си казваме всичко, което мислим, без да чакаме края на седмицата.
– Ако признаваме значението на емоциите и сме готови да ги обсъждаме, ние ставаме по-добри мениджъри, партньори и колеги.
– Подходът "само бизнес" невинаги е добър за бизнеса.
– Предварителното планиране как да съвместяваме кариерата и семейството означава да се лишите от възможности, а не да ги създавате.
– Както и преди всеки ден ми се налага да жертвам нещо, разкъсвайки се между семейството и работата. С това се сблъсква всяка жена и аз разбирам, че съм в по-добро положение от повечето дами.
– Всеки, който повдига въпроса за равенството между половете на работното място, стъпва на хлъзгава почва. Този проблем е парадоксален сам по себе си: признавайки различията, се налага да се борим за равно отношение.
– Мъжете на ръководни позиции често не си дават сметка за предимствата, които имат, само поради факта, че са мъже и затова не са отзивчиви към неизгодното положение на жените.
– За съжаление препятствие по пътя към това все повече жени да заемат ръководни позиции се оказват жените, които вече са ги заели… Много е тъжно, когато една жена пречи на израстването на друга.
– Заради всяка работа се налага да жертваме по нещо. Главното е да се избегнат ненужните жертви. Това е още по-трудно поради факта, че в нашата култура се цени пълното себеотдаване.
– Хората често се преструват, че професионалните им решения нямат нищо общо с личния им живот. Те се страхуват да обсъждат домашните си проблеми в работата, сякаш тези сфери в никакъв случай не бива да се пресичат, макар че в действителност не е така. Познавам много жени, които за нищо на света не биха говорили за децата си в работата от страх, че колегите им ще си вероятно ще си съставят невярна престава за жизнените им приоритети. Надявам се, че невинаги ще е така.
– Когато водех преговори с основателя и генерален директор на Facebook Марк Зукърбърг за размерите на моята заплата, той ми направи предложение, което ми се стори справедливо… Бях готова да приема работата. Нямах търпение да започна… (Но) нито един мъж на моето равнище не би приел първата оферта. …Върнах се при Марк, за да му кажа, че не мога да приема предложението му с обяснението: "Вие ме наемате, за да сключвам изгодни сделки. Затова искате да умея да се договарям, както трябва. Днес е единственият път, когато двамата с вас ще се окажем от двете противоположни страни на масата".
