На 20 януари 1986 г. Маргарет Тачър и Франсоа Митеран подписват договор за съвместно строителство на тунел под Ла Манш от Великобритания и Франция.
Тунелът под Ла Манш, известен още като Евротунел, е подводен железопътен тунел с дължина около 50 км, който свързва френския град Кале с британския град Фолкстоун, под протока Ла Манш. Тунелът се обслужва от френско-британския консорциум Eurotunnel plc.
Още през 1802 г. френският инженер Албер Матю дава идея и проектира първия тунел под Ла Манш. По-късно през 1830 г., след като влизат в действие парните локомотиви, възникват идеи за железопътен тунел под Ла Манш. Пример за това е французинът Том дьо Гамон, който в продължение на 30 години разработвал различни проекти на тунела. До 1945 г., обаче, проектите за построяването на такъв тунел остават само идейни.
Едва през през 1957 г. започва сериозната подготовка, когато е създадена специална международна проектантска група и към 1973 г. били предложени четири варианта на сухоземен път. Първият е –
Europont – въжен мост, който като вариант бил почти веднага отхвърлен поради високата си цена (6 милиарда фунта), а вторият Euroroute – предлага комбинация между мост и железопътен тунел под пролива.
Channel Expressway е тунел с тръби за железопътен и шосеен транспорт, а Eurotunnel – железопътен тунел (проектът е разработен през периода 1972-1975 г.), който бил възприет като най-удачния вариант.
През 80-те години проектът Eurotunnel бил доразработен и на 1 декември 1987 г. са започнати строителните работи от страната на Великобритания.
На 1 декември 1990 г. строителните групи от Великобритания и Франция се срещат под пролива, за да дойде денят 6 май 1994 г., когато британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела. Месец по-късно започва редовното движение на влакови композиции.
Тунелът представлява три отделни тръби – две активни (по една за всяка посока на движение) и една аварийна и преминава на дълбочина 50 м под дъното на Ла Манш.
През тунела преминават влакови композиции, които се товарят с автомобили, автобуси и камиони на терминалите в градовете Кале и Фолкстоун. Всяка една от тях събира 120 автомобили и 12 автобуса, или товарни камиони. Пътуващите в автомобилите, автобусите и камионите водачи и пътници остават в превозното средство.
Терминалите имат голяма пропускателна способност: те са оборудвани със специални рампи и трябва да извършат натоварването за кратко време, за да бъдат конкурентни на водния транспорт.
Скоростта за движение в тунела е 160 км/час, а времето за преминаване е 35 минути.
През тунела преминават пътнически влакови композиции на Eurostar, които обслужват две линии: Лондон – Париж и Лондон – Брюксел. Качването на пътниците става в началната гара и в следваща междинна гара – Лил във Франция и Ашфорд във Великобритания.
Извън тунела влаковете "Евростар" летят с 300 км/час, а разстоянието от 460 км между Лондон и Париж се взема "на един дъх" – за 2 ч и 15 минути.
