На 22 януари през 1903 г. САЩ и Панама подписват договор за продължаване на строителството на Панамския канал. Това е един от най-големите и трудни строителни проекти, чието прокопаване оказва значително влияние върху корабоплаването между двата океана, като елиминира необходимостта от изминаване на дългия и опасен път през Магелановия проток или нос Хорн. Кораб, отправил се от Ню Йорк за Сан Франциско през канала изминава 9 500 км – по-малко от половината на курса от 22 500 км около нос Хорн.
Панамският канал пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия океан с Атлантическия океан, разделя Северна от Южна Америка.
Той е с дължина 81.6 км, дълбочина 12.5 м, широчина 150 м и е съоръжен с три двойки шлюзове. За едно денонощие се прекосява от 48 кораба. От 1914 г. до 1999 г., каналът е контролиран от САЩ, а след това – от САЩ и Панама.
Първата документирана идея за построяването на канала е отправена до крал Карл V през 1524 година.
Строителството на канала се започва от Франция през 1879 г., след което се разгаря Панамския скандал и през декември 1888 г. инвестиционната частна компания заела се с прокопаването му банкрутира. През 1902 г. президентът на САЩ Теодор Рузвелт се отказва от идеята за строителство на канал в Никарагуа и приема плана за продължаване на строителството на Панамския канал. През 1903 г. е сключен първият американско-панамски договор за безсрочно ползване на зоната на бъдещия канал от САЩ. Това позволява строителството да бъде продължено от САЩ и да бъде завършено през 1914 година.
Построяването на Панамския канал е огромна инвестиция и за онези времена само съоръженията струват на САЩ 390 млн. долара, което е еквивалентно на над 400 млрд. долара сега. По време на строителството са загубили живота си 5609 работници.
Панамският канал е открит през 1920 година. Поради редуцирания трафик на кораби от Европа след Първата световна война, броят на преминалите през канала кораби е намален през първите години. След 1924 г., обаче, трафикът се увеличава и през канала преминават 5000 кораба.
През 1936 и 1955 г. са подписани договори, които уточняват условията за експлоатация на канала и на зоната около него.
През 1977 г. се подписва договор от американския президент Джими Картър и панамското правителство на генерал Торихос Ерера за поетапно възстановяване на суверенитета на Панама над канала и зоната до 31 декември 1999 г. и за постоянния неутралитет и експлоатация на канала съвместно от САЩ и Панама.
