Конференцията за бъдещето на Сирия в Женева протече напълно според очакванията. Суров тон, прехвърчащи искри между участниците, размяна на обвинения, препоръки и призиви. Както се предполагаше, представителите на режима и на сирийската опозиция не пропуснаха възможността да си прехвърлят отговорността за трите години на кървави сблъсъци, в които загинаха 130 хиляди души и които подхраниха тероризма в страната. Някои от делегатите си размениха буквално „огнени“ думи. Сирийският външен министър Уалид Муалем поучи американския държавен секретар Джон Кери, че никой отвън няма право да сваля президента Башар Асад и че сирийският народ е този, който ще решава бъдещето си. Муалем атакува и поведението на Турция в сирийския конфликт. Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров пък индиректно разкритикува държавите от Персийския залив и САЩ, че се опитват да налагат своя модел на Сирия. А лидерът на сирийската опозиция Ахмад Джарба стигна още по-далеч в упреците, като сравни престъпленията на режима на Асад с тези на нацистите.
Очертаха се различия и за бъдещето на Сирия. Според Дамаск усилията трябва да бъдат съсредоточени върху борбата с тероризма вътре в страната, където бойци от 83 националности се опитват да установят Ислямска държава. За Москва най-спешната задача е да се попречи на превръщането на Сирия в база на терористите от целия свят. А Кери смята, че е немислимо Асад, извършил брутална репресия срещу народа си, да има роля в преходната власт.
За преходна власт говориха и редица други дипломати. Чуха се призиви и за незабавно примирие, за отваряне на хуманитарни коридори. Обещаха се пари за оказване на хуманитарна помощ.
Като цяло напрежението беше осезаемо. Въпреки това конференцията бе последен шанс за намиране на политическо решение на кризата в Сирия. От самия форум, разбира се, не се очакваха конкретни решения, а само един резултат и той беше постигнат – двете сирийски делегации отново сядат на масата на преговорите в Женева, въпреки че водещи дипломати като Лавров и Кери признаха, че процесът няма да е нито кратък, нито лесен.
Големият отсъстващ беше Техеран, който е последният голям съюзник на режима на Асад. Далеч от участниците иранският президент Хасан Рохани подчерта, че Ислямската република ще бъде щастлива, ако може да допринесе за постигането на мир и стабилност в Сирия и в целия район, но не пропусна и да припомни, че на масата на преговорите в Женева са седнали някои страни, които спонсорират тероризма. Впрочем засега никой от международната общност не се е отказал от мисълта, че Иран би могъл да допринесе за намирането на решение на сирийския конфликт.
Война на думи, обвинения в предателство, нови и нови призивиза оттегляне на Башар Асад… При всички положения обаче е много по-добре да се разговаря, отколкото да се стреля. Същевременно е ясно, че противниците няма да успеят да стигнат до споразумение, а дори и да успеят, това няма да сведе до нулата гражданската война. Преките дискусии може и да доведат до спиране на бойните действия, но се очертава успехът на международната общност да свърши дотук. Официален Дамаск остава подложен на крайно силен външен натиск, който едва ли ще постигне желания резултат – оттеглянето на Башар Асад от властта. Сирийският президент издържа три години съвсем истинска война, така че няма никакъв шанс да го свали еднодневна дипломатическа канонада. Дори при липсата на подкрепа от един мощен съюзник като Иран.
Толкова многообещаващ в началото, женевският процес е обречен на слаби резултати, защото без иранската дипломация практически е невъзможно да се намери политическо решение за сирийския въпрос.
