Четиричленно семейство от двама възрастни и две деца трябва да разполага с около 2260 лв. на месец, за да покрива режийните си разходи и да се храни нормално. Това е резултатът от проучването на потребителските цени и издръжката на живот, представено от КНСБ.
Труднообяснимо е защо животът продължава да поскъпва на годишна база, след като през 2013-а административно бяха свалени цените на електроенергията, топлоенергията и природния газ. Причината очевидно е в скока на цените на някои от най-оборотните хранителни стоки. Между 3.7 и 6.3% например са поскъпнали месото, млякото и зеленчуците. Сметките в ресторантите и заведенията също са се вдигнали с над 5 процента. Напук на елементарната търговска логика и европейската практика вместо масово да предлагат намаления и разпродажби около коледните и новогодишните празници, търговците на дрехи и обувки у нас са качили цените си…
Границата на бедност, която се измерва с потребителска кошница от 77 жизненоважни стоки и услуги за физическо оцеляване, достига 214 лева. Почти 3 млн. души са опасно близо до нея, тъй като имат доходи до 310 лв. за член от домакинството. „Под чертата“ обаче остават около 1.66 млн. души. До 565 лв. на месец пък получават 2.77 млн. души, а „изплувалите“ над издръжката за живот са 1.42 милиона. Излиза, че близо 80% от българите оцеляват с доход под необходимия, а лекото покачване на стандарта при останалите е недостатъчно, за да се вдигне свитото вътрешно потребление и икономиката ни да се измъкне от петгодишната стагнация.
Средната работна заплата през 2013-а е 792 лева. Нарастването й обаче се дължи предимно на освободен паричен ресурс от съкратените 17 979 души. Най-спокойни за бъдещето си могат да бъдат служителите на бюджетните организации. Като „пир по време на чума“ министерства, агенции, институти и общини хем масово назначават, хем вдигат и заплатите на чиновниците. Други – като предприятията в добивната промишленост, дърво- и електропроизводителите, пощите и издателите наемат повече хора, но с по-ниски доходи. Разликата във възнагражденията между най-добре и зле платените браншове е почти 1600 лева. Повече от 611 хил. души от наетите в страната са нископлатени работници със заплати между 398 и 629 лева. Те се подвизават предимно в шивашката, текстилната, обувната и кожарската промишленост, ресторантьорството, социалните дейности, обслужването на сгради и озеленяването, селското и горското стопанства. На минимална работна заплата и пълно работно време са наети 192 934 души. Въпреки увеличението й до ниво от 159 евро отново сме последни в Евросъюза. За сравнение, в Люксембург „работещите бедни“ получават 1874 евро. В класацията за равнището на безработицата с 12.9% България е на 7-о място отзад напред. Средното равнище за ЕС е 10.9%, като Австрия, Германия и Люксембург почти нямат подобен проблем и затова, изглежда, са най-подходящите дестинации за кандидат-емигранти.
Нарастването на издръжката на живота за последните пет години е с 21.9 процента. Това означава, че от началото на икономическата криза в стойностно изражение тя се е увеличила с над 101 лв. на лице от четиричленно домакинство. Паралелно с това през този период се наблюдава слаб ръст на доходите, нарастване на безработицата и съкращаване на заетостта. На фона на тази картина всяко по-нататъшно задържане на цените или дори спад на някои от тях няма да промени статуквото на домакинствата и да ограничи процеса на обедняване. В допълнение, свитото потребление е водещ фактор за спада на производствените цените и ако тази тенденцията се запази продължително, ще доведе до спад на икономическата активност, до фалити на фирми и освобождаване на персонал.
