Това Китай е друг свят. Ходих, видях. В древните китайски карти Поднебесната империя е центърът на света, а Европа и Африка са там, където обикновено се забиват габърчетата.
С кой акъл президентът Плевнелиев се подигра първо с нас, а после, чрез нас, и с тази велика държава.
Как може да разберем, че ще ходи в Китай, не от президентството ни, а от агенция Синхуа. Тайното посещение било заради някои бизнес организации, които не били приятни спътници при далечни полети на хората от Прокопиевите обръчи. А аз останах с впечатлението, че Плевнелиев е хванал оферта last minute(ниска цена за последните свободни места) за Китай. И се разходи до Пекин – без особен смисъл за държавата, която представлява.
Но можеше да поработи за проекти, които да се развиват в следващите 15-20 години. Можеше да разговаря и за китайски заем, с който да рефинансираме заемите към западните банки. Китай има резерви от над 3.82 трилиона долара и може да отпусне държавен заем с по-малко от 2% лихва, докато ние сега вземаме заеми с 4.6 процента. Можеше да смънка нещо и около Китайския фонд за Централна и Източна Европа в размер на 10 млрд. щ. долара, който стои недокоснат.
Абе то и премиерът води една делегация миналата година, дето само откри изнесен офис на БСП в град Далиян в Китай заради седмината си членове, ама нейсе.
Но жалките президентски напъни да се изпъчим пред света са част от демократичната традиция на България през последния четвърт век.
Преди години президентът Желев учуди всички с обявяването на България за франкофонска държава. По това време всеки в биографията си пишеше, че владее руски, писмено и говоримо. Е, насила го бяхме учили, повечето на ниво: "Откуда накуда?" и "Ти иди, я доду", но си го знаехме, колкото да отделим рускиня от групата по морето.
Е, жестът на Желю беше закъсняла благодарност за онази закуска на френския президент Франсоа Митеран с нарочените за дисиденти от 18 януари 1989 година.
Но защо ли падна такъв голям смях? Още тогава се пусна лафът, че не е правилно да ни викат "франкофони", защото езикът всъщност е галски (Галия наричат страната на доста езици и до днес). Затова правилно било да ни викат "галфони". Но, както и да е, България се присъедини като пълноправен член към франкофонската общност през 1993 г. по време на V франкофонска среща на върха на остров Мавриций. Оттам насам, освен че честваме международния ден на франкофонията, обърнахме по-сериозно внимание и на френската мода, коли и любов.
Ами помни ли още някой как президентът Петър Стоянов реши да прекара милиони тонове китайски памук през Черно море до Варна. "Вече няма пречки фериботи между Поти (Грузия), Иличовск (Украйна) и Варна да пренасят влакове с пътници и стоки, идващи от Китай, Централна Азия и Закавказието и пътуващи за страните от Западна и Южна Европа", съобщи гордо президентската пресслужба преди 20 години. Това се случи (забележете, че ако не употребявате тази дума за всяко действие, от вас не става журналист) при посещение на българския президент Петър Стоянов в Узбекистан след среща с президента Ислам Каримов. Беше създадено и смесеното българо-узбекско дружество "Балканпам", което трябваше да застеле с памук Италия, Испания, Португалия и Турция. Даже беше обърнато внимание, че "шансът на страната ни се състои в това, че памукът е деликатна суровина и не търпи претоварвания. Ако жп трасето изток – запад започне да функционира на практика, узбекският памук може да стига до крайния превозвач през България само с едно претоварване, докато в традиционния вариант – с три. В противоположната посока от България към средноазиатските страни по новото жп трасе могат да тръгнат българско вино, захар и други стоки".
И като тръгна една търговия…
За президента Първанов се сещаме само, че през 2009 г. беше на тридневно посещение в Австралия, което бе първа визита на български държавен глава в тази страна… И че "изчезна" за 24 часа от програмата на официалното посещение в Узбекистан от 5 до 8 ноември 2008 година. Докато другите членове на делегацията посещавали музеи и се запознавали с узбекските традиции и култура, не е ясно къде е бил президентът в периода от 15 ч. на 7 до 15 ч. на 8 ноември. Тогава няколко независими източника съобщиха, че е бил на лов за див планински овен архар, който е вписан в Червената книга.
За бизнес резултати от неговите пътувания по света не си спомням да се е говорело. По спомени само – той гледаше все на изток към бленувания Голям шлем и не отиде по-далеч от Виена на Запад.
Ами несбъдналият се президент Бойко?
Той подписа шест меморандума за разбирателство и общо осем документа между България и Катар. Между тях и най-важният – Рамковото споразумение за инвестиции, по което скоростният път от Русе до Свиленград трябваше вече да е под линеала и транспортира. Арабската страна даже вложи 200 млн. долара в БНБ като доказателство за сериозното си отношение към проектите със страната ни. И пак нищо, Турция ни отряза, не й бил интересен този път. Катарците пък си изтеглиха парите.
Аз обаче бях най-голям фен на катарския интерес към българското животновъдство. Бойко рече, че колкото агнета произведем, толкова ще бъдат купени от Катар. "Осигурили сме им огромен излаз. Да не се оплакват после", обърна се Борисов към животновъдите.
Оказа се, че катарците дори дали капаро от 50 млн. долара. Искали точно тук да се гледат сукалчетата, щото било по-хладно (в Турция и Гърция е жега) и трупали повече мас, а това било най-важното за катарското чеверме.
Проектът е все още на трупчета не поради арабската леност – "Инш Алаа" (само Аллах знае дали и кога нещо ще стане), а защото две земеделски лобита у нас не могат да се разберат кой да контролира този бизнес.
Както казват по нашия край: "Може да се оцвъкаме , ама няма да се изложим!"
Чавдар Цолов, търговски спътник
