Германският финансов министър Волфганг Шойбле коментира на 28 януари, че Берлин е отишъл твърде далеч в опитите си да защити околната среда. Той смята, че правителството ще трябва да „промени баланса“ на политиките си, за да не допусне регулациите, охраняващи природата, да доведат до загуба на работни места.
Шойбле визира решението на германския кабинет отпреди две години да закрие ядрените централи и вместо тях електричество да се добива от възобновяеми източници. Германия осигурява значителни субсидии за този сектор и в тази връзка Брюксел е назначил разследване на специалните изключения, предназначени да защитят германския промишлен сектор, така че той да не плаща пълния размер на високите цени на енергията.
Берлин е разработил стратегия, която преследва две цели. От една страна, правителството се противопоставя на мнението на еврочиновниците, че изключенията за енергоспестяващите производства представляват незаконни държавни помощи, които трябва да се връщат. От друга – министрите подготвят общественото мнение, че изключенията за някои реципиенти е необходимо да се премахнат като част от реформата в енергетиката. А това във всички случаи ще е свързано с увеличение на цените и със загуба на работни места.
Според Международната агенция по енергетика високите цени на газа и на електричеството ще продължат да тормозят Европа поне още 20 години, което ще намали конкурентната мощ на секторите, осигуряващи работа на почти 30 млн. души. В резултат, според международните експерти, Старият континент ще загуби една трета от дела си на световния пазар за енергоспестяващи стоки през следващите две десетилетия.
Главният икономист на международната агенция по енергетика доктор Фатих Бирол е пресметнал, че вносните цени на европейския газ в момента са над три пъти по-високи, отколкото в САЩ, а произведеното за индустрията електричество е почти двойно по-скъпо. По този начин се създава енергийна ценова пропаст между Стария и Новия свят, която няма да се затвори „поне още 20 години“. Огромната разлика се дължи на факта, че в Щатите се добива шистов газ, докато в Европа тази технология е повод за неспирни битки между защитниците на околната среда и бизнеса.
Доктор Бирол препоръчва на европейците да намерят начин да се преборят с проблемите, а не да гледат на енергийната политика като на борба между конкурентоспособността и акциите за промяна на климата. В този смисъл европейските правителства биха могли да отредят по-голяма роля на ядрените мощности и на шистовия газ, да насърчат енергийната ефективност и да предоговорят цените на импортния газ отсега, защото сроковете на две трети от контрактите за внос изтичат през идните десет години.
