Президентът на Сърбия Томислав Николич подписа на 29 януари указ за разпускане на Скупщината и насрочи неочаквани предсрочни парламентарни избори на 16 март. Това стана, след като премиерът на западната ни съседка Ивица Дачич и първият вицепремиер Александър Вучич връчиха на Николич мотивирано предложение на правителството за разпускане на парламента. В него бе подчертано, че чрез предсрочния вот ще се осигури възможно най-широка подкрепа за реформите и за модернизирането на обществото. Или казано по-просто, кабинетът на Дачич на практика иска да провери своята легитимност. Не е тайна, че същото искат и опозиционните партии.
Въпреки че са стари политически врагове, Николич изтъкна постигнатото от правителството и големия брой осъществени цели, за което, по думите му, всички си дават сметка.
Това ще са десетите поред парламентарни избори от въвеждането на многопартийна система в Сърбия и седмият предсрочен вот. (Предишният беше през май 2012-а.) Според прогнозите той ще затвърди властта на популистите в страната, която е изправена пред дълбока икономическа и социална криза. Сръбската прогресивна партия, съставена от бивши проруски националисти, които се преродиха в проевропейски реформисти, категорично е най-популярната формация. Нейният водач и вицепремиер Александър Вучич се надява, че предсрочните избори ще му осигурят премиерски мандат и управление без подкрепата на социалистите, чийто лидер е сегашният министър-председател на коалиционното правителство Ивица Дачич.
Формацията на Вучич ще се изправи срещу разединена опозиция, водена от прозападната Демократическа партия. И всички социологически проучвания дават на популистите около 40% от гласовете срещу 16 на сто за демократите. Междувременно някогашният отявлен ултранационалист заяви, че иска да ускори болезнените реформи, за да може Сърбия да напредне по пътя на присъединяването си към Европейския съюз. Белград започна преговори за присъединяване на 21 януари, но е малко вероятно да стане част от общността преди 2020-а.
Предизборната кампания ще съвпадне и с началото на преговорите за ново предпазно споразумение с Международния валутен фонд, започващи на 26 февруари. По този повод финансовият министър Лазар Кръстич съобщи, че кабинетът ще води преговорите, но няма мандат да подпише споразумението.
Заради опасения от обществено недоволство редица сръбски правителства от падането на режима на Слободан Милошевич през 2000-а насам се въздържаха да провеждат радикална структурна реформа, която, според финансисти, е необходима, за да постави икономиката на стабилна основа.
