Спекулациите около политиката на Фед за ограничаване на финансовите стимули на паричните пазари, както и отчаяните опити на турската централна банка да спаси от потъване местната валута бяха основната причина за разпродажбата на книжата, емитирани от правителствата на САЩ и Германия в първите дни на изминалата седмица. След като заседанието на мениджмънта на централната банка на САЩ не поднесе никакви изненади и се видя, че повишаването на лихвите в Турция не може да спре обезценката на турската лира, цените на първокласните държавни книжа отново поеха нагоре – посоката, която те са поели още от началото на годината. Така например 10-годишният германски бунд вече е успял да прибави 2.1 евро към цената си от началото на годината досега.
Цените на книжата на страните с нетолкова добра репутация, като тези на Испания, се движеха в точно противоположната посока. В първите дни на седмицата те се повишиха, но се смъкнаха обратно в края й. Така те успяха да изтрият печалбите и да нулират резултата от търговията с тях.
На абсолютно неутрална територия приключи и търговията с българските еврооблигационни емисии, търгувани на външните финансови пазари. Ценовите флуктуации през седмицата се движеха в рамките на 10-те цента, но не доведоха до някакви съществени изменения спрямо предишната седмица. Облигациите с падеж юли 2017 г. продължават да носят доходност от 1.74% на годишна база. Доларово деноминираната ни глобална облигационна емисия пък все още може да се придобие при 0.8% годишна доходност.
Ценовата тенденция на книжата, емитирани от българското правителство на вътрешния пазар, определено е възходяща. Това означава, че доходността им върви надолу в резултат на обратнопропорционалната им взаимовръзка.
Доходността на двегодишните ни ДЦК е 1.11%, а на тригодишните 1.6% годишно. Облигациите със срочност от пет години се търгуват при 2.10% годишна доходност в момента, след като седмица по-рано сделките с тях се случваха при 2.17 процента. Разликата е малка, но както се казва – от сърце. По-чувствително инвеститорските настроения се усещат при по-дългосрочните емисии – с падеж след 10 години. Емисията с падеж юли 2024 г. вече се търгува при 3.7%, след като само допреди седмица транзакциите с нея се осъществяваха при 3.6 процента. Цената й респективно се повиши за същия период от време с 0.9 лева.
Още по-драстично е повишаването на цената, респективно понижаването на доходността на краткосрочните безлихвени бонове, които напоследък станаха любими на това правителство. Само преди две седмици бяха пуснати в обращение шестмесечни сконтови книжа при 0.6% годишна доходност, които вече се търсят при 0.45% годишно.
Резултатите от последния проведен аукцион за реализацията на поредните 400 млн. лв. номинална стойност деветмесечни книжа още по-недвусмислено показват, че парите в банковата ни система са повече от необходимите и вместо да залежават, дилърите купуват български държавни краткосрочни книжа. Достигнатата средна продажна цена от проведения на 27 януари търг се установи на 99.62 лв. за 100 номинал. Това означава, че чистата доходност на книжата е 0.5% годишно. На пръв поглед тя е по-ниска от изначално постигнатите 0.6% по шестмесечните книжа, но на фона на факта, че деветмесечните депозити в евро могат да се пласират при 0.4% годишно, това е една наистина реална и пазарно оправдана доходност.
На 3 февруари ще се предложат още 400 млн. лв. номинална стойност безлихвени книжа. Те ще са със срочност от три месеца. Справедливата им чиста годишна доходност би била 0.4%, но каква ще бъде тя ще определят участниците в наддаването.
Нека да спомена, че лихвите по най-търгувани еднодневните междубанкови депозити продължават да са на относително ниските нива от 0.03% на годишна база, показвайки, че банките разполагат с предостатъчна левова ликвидност.
Също така не е за пренебрегване и фактът, че през месец февруари притежателите на ДЦК ще получат общо 470 млн. лв., които Министерството на финансите ще им изплати по дължими падежи на главници и лихви.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
