Мораториумът върху продажбата на земя на чужденци е в разрез с конституцията и с международните ангажименти на България. Това гласи решението на Конституционния съд (КС), прието тази седмица. При това утвърдено от всички членове на състава с рядко виждано единодушие.
Предложението за налагане на мораториума бе на „Атака“ и на 22 октомври миналата година то беше подкрепено от всички политически сили, без ДПС. Минути след като гласуваха в негова подкрепа обаче, един по един народни представители тръгнаха да се извиняват, защото беше очевидно, че са направили глупост. Връх на всичко беше опитът да си измият ръцете с Министерския съвет – защото всъщност на него бе възложено да предприеме действия за обявяването и налагането на този мораториум до 2020 година.
Впоследствие 55 народни представители все пак сезираха КС. Така се стигна до образуване на конституционно дело, а накрая и до решението, което въпреки непрогнозируемата напоследък практика на съдиите бе предизвестено. Защото спор за това, че с мораториума се нарушава както собствената ни конституция, така и договорите за членство на България в ЕС, всъщност никога не е имало. Факт е, че в договора за присъединяване на държавата ни към ЕС действително имаше ограничение за придобиване собственост върху земеделска земя, на гори и горска земя от граждани на друга държава членка. То обаче действаше до 1 януари тази година – за седем години след присъединяването ни или за максималния срок, в който държава членка може да поиска налагане на някакви ограничения в свободното движение на хора, стоки и капитали на територията на съюза. Точно такова, реципрочно по продължителност, беше и ограничението, въведено за желаещите да работят в Англия българи например. Но чужденец спокойно е можел да си регистрира фирма у нас и чрез нея да изкупи толкова имоти и земя, колкото реши. Точно така руснаци станаха собственици кажи-речи на половината ни Черноморие. Затова още при внасянето на предложението за налагане на мораториума юристи обясниха, че това е безумие, което е невъзможно да се осъществи по начина, по който се предлага. И, второ, може да рефлектира неприятно върху и без това недотам лъскавия имидж на държавата ни в Европа.
Мотивите, с които Конституционният съд е обявил, че мораториумът противоречи на основния закон в държавата, са много и изчерпателно изложени. Най-общо съдиите стъпват на факта, че международните договори, подписани, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, се ползват с предимство пред всичките ни родни закони. Народното събрание не може едностранно да спре изпълнението на задълженията на държавата като страна членка на ЕС. НС не може и да се разпорежда като онбашия и с Министерския съвет, както са подходили депутатите, защото това пък нарушава принципа за независимостта на трите власти, а на него се гради цялото конституционно устройство на държавата. За капак КС направо си признава, че не разбира какво са гласували депутатите – дали са наложили мораториум, или са задължили правителството да извърши това. А дори само това обстоятелство е предостатъчно актът да бъде отменен.
От юридическа гледна точка казусът вече е приключен. Но въпросът как изобщо бе допуснат остава. Продължава да боде очите фактът, че депутати, сред които и немалко юристи, посмяха да гласуват противоконституционен закон за политическа употреба, само и само да си вдигнат рейтингите. Не се чу извинение от тези хора след решението на КС. Нито пък обещание, че този срам няма да се повтори. Пък и кой ли ще им вярва?
