Срещата на върха Европейски съюз – Русия в Брюксел на 28 януари очаквано се превърна в агресивна дискусия с единствена тема „Украйна“. Силният човек в Кремъл Владимир Путин дори директно заяви на европейските бюрократи да не се месят в политическата криза в Киев. „Колкото повече са посредниците, толкова повече са проблемите“, отбеляза Путин.
Липсата на обичайната церемониалност на сбирката и замяната й със силно съкратена програма са очевиден знак, че нарастващото напрежение около Украйна е охладило допълнително отношенията между Брюксел и Москва. В столицата на Европа Путин първоначално увери, че договореният заем от 15 млрд. щ. долара и намалените цени на газовите доставки за Киев остават в сила. „Който и да оглави правителството на Украйна, ще преговаряме с него!“, посочи той, но после се отметна и обяви, че руснаците все пак ще изчакат формирането на новия украински кабинет.
Динамична и напрегната остава обстановката и в самата Украйна. Протестиращите спечелиха почти всичко, освен оттеглянето на президента. Но опозицията подхожда с предпазливост към последните отстъпки, включително и към оставката на премиера Микола Азаров, тъй като изпълнителната власт в страната е в ръцете на държавния глава и нищо съществено не може да се случи без неговия подпис.
При всички положения оставката на правителството е важна психологическа победа на опозицията и може да се превърне в тежък удар за Путин, който подкрепя президента Янукович. Вълненията в украинската столица започнаха през ноември 2013-а, когато точно Азаров оповести, че Киев отлага подписването на споразумение за асоцииране с ЕС. Сега демонстрантите остават на площадите, но за пръв път от началото на кризата Украйна получи реален шанс за нейното мирно уреждане с участието на водещите политически сили. Следващата стъпка е окончателното „пакетно споразумение“ с опозицията. Друг е въпросът, че нито управляващите, нито опонентите им засега имат готовност за съществени взаимни отстъпки, а разногласия около „подробностите“ лесно могат да изострят конфликта. Няма никакво съмнение, че ако не остане доволна от резултатите на дискусията в парламента, улицата ще наруши и бездруго условното примирие и отново ще щурмува административни сгради. Компромисът всъщност изглежда почти невъзможен, докато десни радикали настояват за освобождаването на техни членове и да им се разреши легално да формират бойни отряди.
Каквото и да говорим, Украйна продължава да е на кръстопът и лидерите на опозицията нямат поводи за кой знае каква еуфория. Янукович прие оставката на премиера и неговите министри, но нареди на кабинета да продължи работата си до сформирането на ново управление. Дотогава задълженията на министър-председателя ще се поемат от първия вицепремиер Сергей Арбузов. Според лидера на партията „Свобода“ Олег Тягнибок опозицията засега не е отхвърлила предложението на Янукович да се включи във властта и разглежда вариантите за създаването на ново правителство.
Новината за оставката на Азаров съвпадна с началото на извънредните заседания на украинския парламент за търсене на изход от кризата. На тях парламентаристите отмениха законите за ограничаване на протестите, които бяха приети на 16 януари и които доведоха до кръвопролитни сблъсъци в Киев. Решението за анулирането им беше прието с 361 гласа „за“ и само два „против“. Добрата новина е, че поне на този етап парламентът няма да разглежда въпроса за обявяване на извънредно положение. Междувременно украинските власти предложиха на демонстрантите да напуснат Площада на независимостта, както и да освободят окупираните административни сгради. Според тях едва тогава можел да влезе в сила законът за амнистията.
