Закон за защита на държавата сме имали в продължение на 20 години – от 1924-а до 1944-а. Законът страшилище на свободната мисъл и действие след това беше заменен с член Първи. Оня за ръководната сила на Партията в завода, кръчмата, тоалетната и семейното ложе. „Всичко в името на Човека, всичко за благото на Човека!“ – вдигах този лозунг по манифестациите, на които само си отварях театрално устата, докато другите викаха „Ура!“ А всички знаехме името на Човека, неговото благо…
В европейското настояще на България обаче се пръкват едни идеи, а често и норми за защита на държавата, които не са така жестоки, но мачкат народонаселението с не по-малка сила. Затова е време да се появи и Закон за защита на човека. (Идеята е на проф. Валери Стефанов, преподавател в Софийския университет „Климент Охридски“ и шеф на Съюза на колекционерите в България.)
Първа опорна точка. За промените в Наказателния кодекс се говори с прекалена доза хедонизъм. Те били плод на усилията на три правителства, едва ли не чистата мъдрост. Докато стана ясно, че бакъреният котел на баба може да ме вкара в затвора за четири години или да ми коства глоба от 2000 до 10 000 лева. За три такива вещи наказанието скача на шест години решетки и глоба до 15 000 лева.
Като сложих чертата, излезе, че може да отида на топло до края на живота си, За какво? – че съм опазил частичка от семейния бит на предците ми, което е било пътеводната ми светлина още от времето, когато бях чавдарче. Не, благодаря. Аз лично смятам да живея до 96.
Запомни, читателю, ако някоя законова поправка ти се стори абсурдно тъпа, тя е. Но по-важното е, че зад нея се крият интереси като корабни въжета, и то за милиони. Зад дебелия пласт тъпотия те трудно прозират, но скоропостижно след като поправката заработи, лъсват. Така ще стане и с тази, за бабиния чеиз.
Но да продължим с опорните точки. На някой стана ли му ясно защо вървя това изтощително танго с тютюнопушенето. Защо направиха на маймуни ресторантьорите и разделиха обществото. И то не на пушачи и здравни маниаци, а на нормално разсъждаващи демократи и задръстеняци терористи.
И най-накрая, защо в някои заведения в момента се пуши без проблем, други се изнесоха на палаткови лагери на тротоарите пред тях, а трети чакат и не дочакват да отседнат при тях бременни, деца и здравеняци – заклети врагове на индианския навик. Защо пак три правителства ни тормозиха? Защо депутатите окрадоха огромна маса от общественото ни време, вместо да мислят за устойчивото развитие на България и догонващите ЕС мерки?
Трета опорна точка. Помните ли червенобузите напъни на един земеделски министър да ни храни здравословно. То не беше стандарт „Стара планина“ за колбасите, БДС за млечните, стандарти за хляба, козунака и бозата. И какво стана – вдигнаха се цените на „храната за богове“, ментетата паднаха до долна мъртва точка – вече има хляб от 49 ст. и два литра бира за 99 стотинки.
Но-о-о-о, оказа се абсурдно да се доверяваме на това, което го пише на етикета на киселото мляко например. Незнаен технолог каза, че може и да пише, че квасеното съдържа родните ни бактерии – Лактобацилус булгарикус и Стрептококус термофилус, но като го кипнат, от тях не остава нищо. Но пък млякото трае с месеци, което е стимул за търговците да го купуват.
Крайният резултат от „сръчността“ на Найденов да изчисти авгиевите обори в бизнеса с храни е, че още е с денонощна охрана. Това изплака той самият преди дни при Кеворк. Едва ли го е страх от Бойко, по-скоро от факта, че пренареди пазара в интерес на ГЕРБ-ерски фирми.
То не е едно и две. Мачкат ни и през монополите в енергетиката, затова цените за ток и парно са най-ниските в Европа, а не можем да ги плащаме. Мачкат ни и през социалните плащания, при които ние, работещите и внасящи данъци и осигуровки, плащаме един път за себе си и втори път – през държавния бюджет – за онези, които не ги е еня за тях.
Друга опорна точка. Не отричам, че може поради обосновано предположение за намаляване на жертвите по пътищата да се вземат мерки срещу по-силната страна – шофьорите. Но това със светещите фарове през летните дни си е чиста проба унижение. Да оставим, че фаровете на колите не са пригодени да светят непрекъснато при 40-градусова жега (осем пъти сменях крушки миналото лято), че се вдига разходът на бензин, защото алтернаторът гълта повече ток, а той се зарежда от двигателя, ами берем и срама, като идем в Гърция. (Там каската е задължителна за мотора, но властите проявяват разбиране, ако вееш коси някъде по Цикладските острови в нетърпима жега.)
Така стигаме и до евродирективите. Или евродиреКривите, ако по ви се харесва. Знаете ли, че има стандарт за очите на плюшените мечета? Идеята отново е хуманна – децата да не ги глътнат. Но това може да стане, като се пришият или залепят по-здраво, а не да се стига до скудоумие. Ами изискването, важало от 1995-а до 2008 г., „прекалено“ извити банани и краставици да не могат да се продават.
Наскоро пък ЕС забрани на компаниите, бутилиращи вода, да пишат на опаковките си, че продуктът предотвратява дехидратация. Нещо повече, Брюксел забрани на продавачите на сливи да ги рекламират като средство, помагащо при запек.
Има и правило: „Яйцата не могат да се оценяват на бройка“. Цената им трябва да се определя на тегло, но никой никъде не тегли яйца. Тук Найденов намери „златното сечение“, като им сложи размери – от S до XL. И народът се трупа за големи яйца, без да знае, че те са от стари кокошки, т.е. с много по-малко полезни съставки.
Казвам ви, трябва ни Закон за защита на човека! Спешно!
Нещо като Червена книга за този изчезващ животински вид в България.
Чавдар Цолов, законопотърпевш
