Помни ли някой какво "пророкува" преди повече от две години българският еврокомисар Кристалина Георгиева за перспективите на жизнения стандарт у нас? Ей така, сякаш гледа на кристална топка, тя зарадва сънародниците с експертното си мнение, че няма причина заплатите да не се увеличат. Да станат примерно 2500 евро и българинът да заживее по-добре, отколкото днес.
Отлична стръв за лапнишарани. Само дето от думите й нищо не произтече – типично за усмихнатите, енергични, натоварени с мимики и много въздух изявления на госпожа "Хуманитарна криза". Много бедствия и урагани се случиха оттогава, но средната заплата, според статистиката, си остана седем пъти по-ниска от европейските.
За макроикономическата ни стабилност, която ни отреждала достойно място в Евросъюза, Кристалина тогава рече: "Знам, че безработният човек това не го топли, но без нея (макростабилността) няма никакъв шанс за нас и за децата ни. Трябва да сме конкурентоспособни и гъвкави, това е дело на всички ни. Запретваме ръкави и – работа!"
Освен че звучи цинично от устата на един хуманитарен еврокомисар с тлъсти доходи, покриващи предимно екскурзионна дейност, тази абракадабра бе подета като мантра от номиниралите Кристалина бивши управляващи от ГЕРБ. Дори Симеон Дянков не беше толкова лицемерен, че да зове за стахановски труд. Той просто пазеше стабилността, без да му пука за безработни, пенсионери и прочее неконкурентни и недотам гъвкави социални лапачи. После стана ясно, че не му пука и за бизнеса. Освен ако не му наредят обратното за някого по партийна линия. В крайна сметка тогавшният премиер Бойко Борисов уволни макросфинкса, но беше вече късно – "улицата" взе нещата в свои ръце и катурна кабинета. Като се обърне човек назад – няма и година, а мнозина вече забравиха.
Днес кабинетът "Орешарски" харчел така, че да зароби внуци и правнуци с дългове. Това твърди ограмотеният от Дянков Бойко Борисов. За малко да хване декиш искреното му възмущение. На "мушка" е взел сегашния финансов министър Петър Чобанов, на когото е възложено да емитира на външните пазари облигации за над 1 млрд. долара. А само преди две години Борисов потупваше Дянков по гърба при пласирането на емисия за 950 млн. евро. И дори се хвалеше под път и над път, че инвеститорите се изтрепвали да я купуват. Ние, значи може да заробваме правнуците, вие – не!
Но и от Дянковата емисия народът нищо не усети. Пласира я успешно и остави боса си с пръст в уста навръх Коледа. Да се оправя със зърнарите. Сега дори десните икономисти не се обаждат срещу "отпускането" на колана. Въпреки че у нас всеки дава съвети. Как да възразят обаче срещу неизбежността да се покрие падежът на емисията от времето на Милен Велчев. Пък и на всички изглежда им хареса идеята за разхлабване на колана. Вярно, не е наша, и тя дойде от Европа, но това я прави само по-убедителна.
Кабинетът например тази седмица вдигна рязко максималните заплати за висшата администрация, а депутатите размразиха своите. Променя се и постановлението за заплатите в бюджетните организации и дейности. Първата реакция е: "Грозно, писна ни от чантаджии и чиновници!" Кой обаче заобича депутатите, когато преди време си замразиха заплатите – като акт на солидарност с българските граждани в кризата? Никой! Но този акт нито бе искрен, нито заличава другите им безобразия. Той е просто популизъм.
Щото знае се, че нито депутатите, нито висшите чиновници чакат на едната заплата – също като магистратите, митничарите и катаджиите. Но увеличаването на заплатите в държавния сектор е индикация, че ще се топлим не само с макроикономическа стабилност. Внуци и правнуци, без дядовци и баби, не може да има. Просто политика!
