Напоследък Михаил Ходорковски трябваше търпеливо да отговаря на множество въпроси. Но така и не успя да каже нищо конкретно за сегашните си финансови ресурси: "Нямам пълна представа за сегашното си финансово състояние". И добави оптимистично: "Мисля, разбира се, че ще се ориентирам в ситуацията."
А само преди малко повече от десет години Ходорковски беше единственият руски олигарх, чието състояние можеше да се изчисли с пълна точност. През 2002 г., година след като списание Forbes обяви Ходорковски за най-богатия руснак, гибралтарската Group Menatep Ltd, притежаваща на 61% от нефтената компания ЮКОС, разкри собствениците си. Тогава стана ясно, че олигархът притежава 9.5 на сто от акциите на Group Menatep. И че е единственият бенефициент на схема, чрез която е оформена собствеността върху още 50 на сто от акциите. Тази схема позволяваше на Ходорковски в случай на извънредни ситуации, например попадане в затвора, да преотстъпи правото за разпореждане с акциите на друг акционер.
Когато и Ходорковски, и вторият човек в Menatep, Платон Лебедев, се озоваха зад решетките, тази възможност получи Леонид Невзлин. Под негово ръководство Group Menatep, която смени името си на GML, но продължи да действа в Гибралтар, и дъщерните й компании водеха активни съдебни спорове с "Роснефть", която се сдоби с активите на ЮКОС след фалита й, и с други контрагенти на разпарчетосаната нефтена компания. Невзлин, който е осъден задочно в Русия на доживотен затвор и си живее тихо и мирно в Израел, няма какво да губи, нито от какво да се страхува. Дъщерните компании на GML пък и губеха, и печелеха съдебните процеси. През октомври 2013-а например американски съд постанови да се изискат от "Самаранефтегаз", която е част от "Роснефть", почти 186 млн. щ. долара в полза на люксембургската Yukos Capital, контролирана от GML. Засега парите от "Роснефть" не са получени, защото Русия не признава съдебното решение.
Да се опитаме все пак да разберем – колко пари е успяла да "избие" GML, колко би могла да спечели от продажбата на задгранични активи, които са извън структурата на руския ЮКОС, останаха ли й дивиденти от ЮКОС, "неосветени" от бенефициентите и къде са сега тези пари. Всичко това Ходорковски по-скоро няма как да знае. Макар и непълна представа за активите на акционерите на GML – бившите топмениджъри на ЮКОС и нейни роднински компании – би могла да се получи от един отчет на GML . Числата в него не са много "свежи", но от тях става ясно, че групата, която някога управляваше активи за 30 млрд. щ. долара, се е свила до неузнаваемост. Активите й в края на 2010-а са били 292 млн. долара. И тъй като основната част от задълженията на компанията (245.6 млн. щ. долара) всъщност са дълговете на основателите й, може да се смята, че капиталът на Ходорковски и партньорите му е бил равен на стойността на активите. Което означава, че делът на Михаил Борисович през 2002 г. е бил малко над 170 млрд. долара.
Вероятно структурата на активите на компанията е много по-сложна. Спокойно обаче може да се предположи, че днес Ходорковски е "обикновен" мултимилионер, притежател на състояние между 100 млн. и 250 млн. долара. "Финансовото ми положение не ме принуждава да работя, за да печеля пари" – каза Михаил Борисович на пресконференцията, която даде в Берлин. А в разговор с ограничен кръг репортери обясни, че няма ресурси, за да финансира руската опозиция, но това, с което разполага, "напълно ми стига, за да живея – аз не купувам футболни клубове".
Ходорковски е богат човек, но не и неудържим спонсор от рода на Борис Березовски, който към края на живота си стигна до крах. Дори да финансира някакви проекти в Русия, те едва ли ще бъдат големи и със сигурност няма да са политически. Ходорковски отлично съзнава опасността за онези, на които би могъл да подхвърли пари "за борба с режима". По думите му, той е обещал на Путин да не се бори за загубените активи на ЮКОС. Вярно, че не е давал подобно обещание от името на Невзлин и други партньори, но пък и те не са опрели до президентско помилване, тъй като са напуснали страната навреме. Ходорковски не представлява заплаха за Путин – най-вече от финансова гледна точка. Той не е достатъчно богат и е прекалено загрижен да не навреди някому, така че няма да подкопава режима с методите, които толкова плашеха Путин през 2003 година. Умен и състоятелен, несломеният морално и физически, 50-годишен гражданин Ходорковски изглежда впечатляващо, говори добре и знае много. Но дали е нужен на някого в Русия? Той не е чувал с пари, нито политик, писател или философ, а просто човек, който съзнателно се отказва от борбата за власт и най-много се страхува да не напакости на приятелите и колегите си, които все още са зад решетките. На тях той със сигурност им е нужен. Не е сигурно, че ще успее да им помогне, но ще се опита. А за днешната руска опозиция Ходорковски е напълно безполезен. Той вече не е знаме, защото го освободи Путин. И не е спонсор, защото не може и не иска да бъде. Време е медийният цирк около Михаил Борисович да престане – той заслужава спокойствие.
