Конституционният съд отмени и прати в историята "проклятието на Дянков" – така счетоводителите бяха кръстили единната сметка за физическите и юридическите лица, въведена по времето на бившия финансов министър от ГЕРБ. Сметката в крайна сметка се оказа противоконституционна. Според съдиите с нея държавата си е позволила по недопустим начин да посегне на правата на гражданите.
Иронията в случая е, че съдия-докладчик по това дело бе Анастас Анастасов, който стана конституционен съдия главно благодарение на гласовете на ГЕРБ. Освен това като бивш депутат и дори заместник-председател на парламента от ГЕРБ той най-вероятно е гласувал "за" въвеждането на същата единна сметка. Но с решението от сряда (5 февруари) тя бе отменена. Въпреки несъгласието на други двама съдии – Румен Ненков и Благовест Пунев, подписали решението с особено мнение.
Важно е да се знае, че решението на Конституционния съд няма обратно действие. То важи само в бъдеще. Така че: който изгорял – изгорял. Но поне занапред данъчните няма да могат да прилагат "проклятието Дянково". Лошото е, че всичко това се случва в разгара на кампанията по събиране на налозите за 2013-та. И се очаква промяната да създаде невероятен хаос както за данъчните, така и за редовите платци.
Объркването е пълно, защото след отмяната на правната уредба за единната сметка друг ред за разпределяне на внесените данъци на практика няма. Тепърва ще се пишат промени в закона, които да уредят как ще става това. Те трябва екстрено да се внесат за гласуване в Народното събрание, като се използва промеждутъкът от време, докато решението на КС бъде публикувано в "Държавен вестник".
Министърът на финансите Петър Чобанов вече обяви, че по законопроекта се работи усилено.
Данъкоплатците обаче могат да продължат да си внасят данъците – банковата сметка на НАП си е същата, а налозите така или иначе са дължими и ще трябва да се внесат. Но за да защитят своя интерес, хората трябва да посочат в платежните нареждания какви задължения към държавата всъщност искат да погасят с внасяната сума, съветват юристи.
Единната сметка бе въведена от 1 януари 2013 година. Тя бе лансирана от министър Симеон Дянков с напълно благозвучни мотиви: да се облекчи бизнесът от излишна административна тежест и да се спестят пари от "ненужни" банкови преводи за всяко задължение към фиска поотделно. Така обаче се получи една обща торба без дъно, в която всеки гражданин или фирма постоянно наливаха, но накрая парите все се оказваха недостатъчни. Защото философията на сметката беше парите за всички задължения – данъци, осигуровки, глоби,такси и прочие, да постъпват в един кюп, а после НАП да си ги тегли и разпределя, като покрива първо най-старите по дата задължения. В резултат на това хора с изрядно плащани осигуровки в един момент се оказваха без право да постъпят в болница заради стара, забравена и дори погасена по давност глоба от КАТ например. Вноски за пенсия пък отиваха за неплатени данъци, от което дупката в бюджета на НОИ допълнително се подкопа. Най-много си патеха т. нар. "самоосигуряващи се" – хората, които сами плащат вноските си за пенсия и за здраве, защото нямат работодател. А такива са не само адвокати, журналисти, архитекти и други "свободни" професии, но и немалко безработни, които не се осигуряват от държавата. Защото, докато един работник по трудов договор е защитен и не губи правата си на безплатно лечение или пенсия, ако работодателят не му внесе вноските навреме, то тези "самоосигуряващи се" не са защитени по никой закон. Затова и мнозина пострадаха.
Логично работодатели, синдикати, самоосигуряващи се и куп още засегнати групи наскачаха срещу това "облекчение на административната тежест", въведено от Дянков. И сметката бе пратена в Конституционния съд. Мотивите бяха повече от изчерпателни, но основната теза в тях беше, че с тази сметка всъщност се нарушават философията и принципите на пенсионноосигурителната и здравноосигурителната системи на страната, отнема се правото на хората да определят сами кое свое задължение към държавата да покрият първо, ако нямат достатъчно пари за всичко, и в крайна сметка по този начин се застрашава тяхното здраве, живот и право на пенсия. Освен това страдат и самите обществени фондове за пенсия и здраве, защото "техните" пари всъщност отиват в общата сметка за данъци на държавата и така могат да послужат за плащане на всякакви разходи – от магистрали до коледни бонуси за чиновниците.
Това в крайна сметка бе и тезата, която възприе и Конституционният съд, който в сряда постави безобразието "единна сметка" вън от закона. Макар че както данъците, така и осигуровките са все публични вземания, те имат различен характер, а и се управляват и разходват различно. Затова и смесването им е недопустимо, записа съдът. А за всеки случай поясни за всички управляващи, че каквито и да било съображения за целесъобразност, като например за намаляване на административната тежест и минимизиране на разходите за банкови комисиони, не могат да оправдаят посягането върху конституционни права на хората.
