Властта у нас никога не е обичала референдумите. Независимо каква е – централна или местна, тя се пази от гласа народен като дявол от тамян. Независимо какво говорят партийните лидери от екраните на телевизорите и от клетвите им, че се прекланят пред волята на суверена. Достатъчно е да си припомним как беше замотан референдумът, поискан за концесията със „Софийска вода“ в столицата. Той впрочем е учебникарски пример как може да се разтакава с години едно такова искане, без изобщо да се стигне до провеждане на референдум.
Вероятно малцина все още си спомнят въпроса: „Съгласни ли сте да бъде прекратен концесионният договор между Столичната община и „Софийска вода“ АД?“. Той беше твърде актуална тема през 2012 г., когато бе внесено и предложението за него. Две години по-късно все още се спори дали изобщо да има такъв референдум. Той си стои на кота нула и очевидно още дълго ще остане там. В края на януари тази година Върховният административен съд прати папките за ново разглеждане в Административен съд – София град. А това гарантира поне още една година догадки ще го бъде ли, или не концесионният договор.
Редно е да припомним и че идеята бе на една нетипична „компилация“ между съветници от ВМРО и от БСП. През 2012 г. в общинския съвет бе внесен доклад, изготвен от специална комисия, сформирана да проучи как се изпълнява договорът, сключен по времето на Стефан Софиянски за 35 години напред. Тогава 16 общински съветници внесоха предложение да се поиска референдум, чрез който столичани да решат дали искат прекратяване на договора с концесионера. Мотивът на вносителите бе, че договорът е крайно неизгоден за общината, а на всичко отгоре ощетява и софиянци. На тези аргументи обаче бяха противопоставени други: че ако се прекрати договорът, общината ще трябва да плати огромни неустойки.
В крайна сметка през декември 2012 г. предложението бе внесено за гласуване в общинския съвет, а там мнозинството го отхвърли. Последва обжалване пред Административния съд в София град. Който откри, че в бързината да отхвърли референдума Столичният общински съвет е допуснал камара нарушения на закона. Не само по отношение на процедурите, но дори е загърбил и задължението си да мотивира акта, с който е отрязал искането за референдума. Без обяснение защо е било взето едно или друго решение обаче, съдът не може да упражни никакъв контрол върху законосъобразността му. А в случая това е особено важно, защото ако съдът реши, че отказът е направен в разрез със закона, той на практика ще задължи общинския съвет да насрочи искания референдум.
Интригата отново бе върната към СОС с указания от съда искането за референдум да се преразгледа в едномесечен срок, като се отстранят нарушенията в процедурите. Само че и при повторното гласуване резултатът бе същият – референдумът бе отхвърлен. Последва ново обжалване, пак пред АССГ. Този път обаче резултатът там бе различен: съдът прекрати делото и остави без разглеждане жалбите на старейшините, поискали референдума. При това с твърде неочакван мотив: защото междувременно, докато е траяла препирнята между инстанциите, петима от тях са загубили качеството на общински съветници. А са го загубили, защото са станали депутати. В закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление обаче депутатско лоби не се предвижда – той изисква предложението за референдум да бъде внесено от 1/5 от състава на общинските съветници, които за София са шестдесет и един.
Допреди няколко дни референдумът изглеждаше окончателно забравен, но тогава дойде ред и на Върховния административен съд да се намеси в казуса. ВАС пък върна преписката за ново разглеждане в АССГ. Защото прецени, че този път съдът е допуснал нарушения. Според Върховния съд към момента на внасянето на предложението за референдум в общинския съвет Жельо Иванов Бойчев, Георги Стоянов Кадиев, Борис Цветков Цветков, Росен Малинов Малинов и Георги Страхилов Свиленски са имали правомощията на общински съветници. А ако се следва логиката на АССГ, съставът на вносителите да се преценява впоследствие, то на практика се блокира цялата процедура и никога няма да се стигне до яснота законно или не е отхвърлил СОС искането за референдум, мотивираха се върховните магистрати.
Така че въпросът „Съгласни ли сте да бъде прекратен концесионният договор между Столичната община и „Софийска вода“ АД?“ все още не е загубил актуалност. Делото е върнато на АССГ за разглеждане по същество и се очаква съдът да каже законосъобразно или не Общинският съвет е отхвърлил искането за референдум. А веселбата ще настъпи, ако съдът открие незаконосъобразност и задължи СОС все пак да проведе референдума.
