Драги, Зукърбърг… върви на майната си. Твойта социална мрежа Фейсбук не само промени, но и прецака живота на хората…
Фейсбук молитва… Фейс наш, който си в нета, да се свети Твойто име, да бъде твойта воля, както на Мозила, така и на Гугъл…
Това са само два от опитите на фейсбукманиаците да отбележат на 4 февруари десетия рожден ден на най-влиятелната социална мрежа в света. Нямам идея дали нейният създател Марк Зукърбърг се е запознал с тях, но най-вероятно ще ги види чрез този текст. А иначе 1.2 млрд. потребители получиха „честитки“ на любимата си виртуална платформа за комуникация. Чрез специален софтуер екипът на „фейса“ събра най-харесваните и най-споделяните снимки и статуси на всеки един потребител в едноминутно видеопослание до самия него. Резултатът – потребителите пощуряха, че „Марк и компания“ им обърна персонално внимание и даде нов прочит на спомените им. Онлайн инициатива „Поглед назад“ обаче възбуди и дискусия дали животът „онлайн“ е онзи живот, който реално водим и как, защо и дали двете понятия се припокриват?
В лудницата около празнуването мина и една предупредителна и неблагоприятна за Фейсбук манията новина на учените от университета „Принстън“. Те открили прилики между скоростта, с която социалната платформа набира популярност и разпространението на инфекциозно заболяване. Съответно изводът им е, че точно както бубонната чума епидемията Фейсбук ще затихне с бързи темпове.
„Идеите се разпространяват, чрез комуникативен контакт между различни хора, които споделят идеи помежду си. Изразителите на една идея в крайна сметка губят интерес към нея и спират да я изразяват, което може да се разглежда като придобиване на „имунитет“ към идеята“, твърдят специалистите от „Принстън“. Прогнозите им са доста рестриктивни спрямо състоянието на Зукърбърг, обявен за най-влиятелния евреин и за втория най-богат млад милиардер в света. А именно – до 2017-а социалната му мрежа ще загуби 80% от потребителите си. Като доказателство за очакванията си те тестват формулата на епидемиите върху по-старата социална платформа MySpace , която е следвала същата закономерност на разрастване и утихване. Освен това вече има данни, че младежите започват да проявяват имунитет към Фейсбук. Самата компания призна, че през последните три месеца на 2013-а има спад на всекидневните потребители, предимно сред тийнейджърите.
Разбира се, все още не е сигурно дали моделът на епидемиите ще се окаже напълно приложим за Фейсбук. Въпреки че живеем в разгара на „епидемия от нарцисизъм“, както ни уверяват този път американски психолози. Тяхно изследване показва, че от 1980-а насам нарцисизмът се разпространява също толкова бързо, колкото и затлъстяването, и основният виновник за това са социалните мрежи. Степента на нарцисизъм и активността във Фейса си взаимодействат, особено когато потребителите имат склонност да раздуват броя на „приятелите си“. За съжаление точно тези хора диктуват модата.
Какво ще правим все пак, ако Фейсбук действително изчезне? Тогава варненският кмет Иван Портних например ще трябва да намери друга, по-подходяща платформа, за да обяви грипна ваканция. Същото важи и за противниците на сегашната власт, които през миналата година използваха социалната мрежа, за да набират сили и почитатели. Независимо от претенциите за „спонтанност“ повечето от протестите срещу кабинета „Орешарски“ бяха организирани онлайн. Така Фейсбук започна да мечтае за главна роля в направлението на обществените процеси. В арабските революции през 2011-а се заговори за римейк на поговорката „перото е по-силно от меча“ – „клавиатурата е по-могъща от куршума“. Очевидно е избуяването на мощта на социалната мрежа и у нас. „Протестните вълни активизираха изключително силна гражданска активност във Фейсбук. Социалната мрежа буквално се взриви в информационно отношение и се превърна в основна неформална платформа на протестиращите“, пише в доклада си за процесите в българските медии през миналата година фондация „Медийна демокрация“. Противопоставянето на стари (традиционни – вестници, телевизия, радио)срещу нови (онлайн)медии е факт. Но информационната наситеност в социалните мрежи не е успяла да измести влиянието на старите и традиционните. Както и преди, големите средства за информация са продължили да достигат до най-много хора и да са най-важни за формиране на общественото мнение. Онлайн публичността е останала до голяма степен ограничена вътре в рамките на тази общност, която ползва активно интернет (по последни данни на НСИ все още цели 43% от българите никога не са влизали в глобалната мрежа). Същевременно експертите изтъкват, че портивопоставянето не важи за темите. Мониторингът им показал, че информационният контекст на социалните мрежи бил най-близък до този на онлайн медиите. Те пък са сродени с традиционните, следователно лозунгът на Фейса за независимост не е особено актуален.
Според „отчетите“ миналата година е приличала на предишната, но само на пръв поглед. Бойко Борисов пак е бил политикът с най-наситено медийно присъствие, при все че през по-голямата част от 2013-а не бе начело на държавата. Цветан Цветанов и Росен Плевнелиев са съответно втори и трети, както и година по-рано. А Сергей Станишев е постигнал 50% ръст в медийното си присъствие. После картината рязко се променя – „стари“ лица губят своята видимост, „нови“ субекти са огряни от медийните прожектори. След предсрочните парламентарни избори между юни-декември най-често се споменава името на новия премиер Пламен Орешарски. През същия период на сцената се качват още новият вътрешен министър Цветлин Йовчев, депутатът от ДПС Делян Пеевски и новият председател на парламента Михаил Миков. Ръст на новинарската си стойност е генерирал и главният прокурор Цацаров – във всеки случай двойно повече спрямо предшественика си Борис Велчев.
От водещите субекти на онлайн медиите изпадат софийският кмет Йорданка Фъндъкова и опозиционните представители в център-дясно. Изводът е, че негативното отношение към кабинета е било предимно в онлайн средата. В пресата нещата изглеждат различно: Орешарски е най-споменаваният. Най-голяма е промяната при Бойко Борисов – от 2.2 през 2011-а и 2.4 през 2012-а рейтингът му в печатните издания пада до минус 5.6 през 2013-а.
Според анализаторите значимостта на онлайн медиите нараства. Те все повече се утвърждават като един от основните генератори на информация и интерпретация на политическия живот. Ускоряването на политическия пулс в социалните мрежи включва и все по-чести практики на цитиране и споделяне на материали от новинарските сайтове.
Битката за онлайн медиите също е неоспорима. Вече няма предаване, рубрика, вестник или списание без своя страница в глобалната мрежа. Хората на властта също някак си усетиха накъде духа вятъра. Спомняте си как Борисов се оплакваше, че ден след като през миналия август се регистрирал във Фейсбук недоброжелатели хакнали страницата му. В духа на времето лидерът на ГЕРБ не спира да коментира политическите събития в страната, както и да опровергава слухове – например, че се оттегля от политиката. Точно в социалната мрежа той показа за първи път и дъщеря си, която от години живее в САЩ…
Докато Борисов се разболява от Фейсбук епидемията, Марк Зукърбърг се наконтактва с политиката и прави опити да се внедри в нея. Двайсет и девет годишният американски милиардер е създал група за натиск, която да либерализира американската имиграционна политика и визов режим. Строгите правила в страната на неограничените възможности му пречели да наема на работа талантливи чужденци. Кой знае, може учените от „Принстън“ да излязат прави и социалната му мрежа наистина да изчезне? Не бих се изненадала обаче, ако преди това получи някое измачкано писмо от нашата държава, което да звучи така: „Драги ми Зукърбърг, животът в България е толкова прецакан, че дори твойта социална мрежа не можа да го скапе повече“…
