Ситуацията на пазарите става все по-неясна. Пазарните участници очакваха подобрение на пазара на труда в САЩ, в резултат на което и Фед да продължи започналата вече процедура за ограничаване на финансовите стимули за паричните пазари. Силно противоречиви са данните и за състоянието на икономиките в еврозоната. ЕЦБ по подобие на Фед също наливаше пари в банковата система. Сумата достигна 1.3 трилиона евро в средата на 2012 г., след което започна поетапното й намаляване, за да достигне 700 млрд. в момента. Свиването на паричните средства и очакванията на дилърите за предстоящо ново разхлабване на паричната политика, водена от ЕЦБ , сгъсти още мъглата около пазарите.
Мачът между купувачите и продавачите на държавни книжа миналата седмица завърши с равен резултат.
Цените и на българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните пазари, запазиха нивата си, съответно доходността си. Все още при 1.72% годишна доходност може да се сключи сделка с книжата, деноминирани в евро с падеж през юли 2017 година. Доходността на доларовата ни глобална емисия с падеж януари 2015 г. също се задържа на нивото си отпреди седмица и е 0.8% годишно.
Цените не вътрешните ни емисии обаче се покачиха в резултат на обичайното повишено търсене на ДЦК в началото на всяка година. Тогава ликвидността в банковата система се повишава заради настъпващи падежи на стари емисии от книжа, както и на обичайното сезонно вливане на ликвидност, което прави Министерството на финансите. Само за първите два месеца на тази година с близо 1.5 млрд. лв. нетно са се увеличили балансите на банките в резултат на транзакции с хазната.
Повишеното търсене на левови книжа повиши цената им, съответно намали доходността им. Така десетгодишните облигации вече се предлагат при 3.55%, след като търговията с тях стартира преди две седмици от по-високото ниво 3.7 процента. Книжата с остатъчен срок от седем години пък се търгуват при 3% срещу 3.1% предната седмица. ДЦК с падеж след пет години пък се договарят вече при 2.1 процента. Държавните облигации с тригодишна остатъчна срочност вече се договарят при 1.5% годишна доходност, вместо при 1.6%, на колкото можеха да се придобият преди седмица.
Интересни са резултатите от проведения от Българска народна банка на 3 февруари аукцион за продажбата на безлихвени държавни бонове с номинал 400 млн. лева. За предложената тримесечна емисия участник в наддаването е заявил цена от 99.94 лв., която след прибавяне на дължимите на БНБ комисиони от 0.06 лв. става 100 лв. за 100 лв. номинал. Подчертавам, че емисията е сконтова, т.е. безлихвена, и доходът за притежателя им се формира само от ценовата разлика до номинала, който е 100. Така на практика вече имаме български книжа с доход 0 процента. Иначе достигнатата средна продажна цена се установи на 99.89 лв., която на практика, след като добавим и 6-те стотинки комисиона , е 99.95 лева. Тя осигурява 0.2% годишна доходност. Точно срещу толкова могат да се пласира тримесечен депозит в евро в първокласна чуждестранна банка.
На 10 Февруари централната ни банка ще проведе следващия и последен до края на февруари аукцион за продажба на държавни съкровищни облигации. На него ще се предложат 25 млн. евро номинал, по които Министерството на финансите на всеки шест месеца ще изплаща 3% лихва на годишна база в продължение на 7 години.
Стойността на основният лихвен процент е 0.04% на годишна база, колкото е и средната за месец януари стойност на индекса ЛЕОНИЯ, отчитащ лихвите по най-търгуваните еднодневни депозити на междубанков паричен пазар. И през първите дни на настоящия месец овърнайт левовите депозити се договаряха при 0.04%, малко по-високи спрямо 0.02%, на колкото се договаряха през последните три месеца на предишната година, но все още по-ниски спрямо 0.06%, на колкото могат да се пласират депозити в евро.
Петър Драмов,
„УниКредит Булбанк “ АД
