С доста вътрешнопартийни емоции предстои да се сблъска Реформаторският блок, след като прясно създаденият му Изпълнителен съвет официално започна кампанията за евровота през май. Всички помним как лидерите на петте десни формации в обединението се надпреварваха да обясняват, че гласовете на членовете на партиите и на Гражданския съвет тежат колкото и тези на председателите, затова всеки в блока ще има думата при вземането на важни решения. Но точно когато твърденията трябваше да се докажат на практика, а отговорностите за предизборната кампания да се разпределят извън ръководството, то не посмя да се довери на никой „външен“ и пое всичко в собствените си ръце.
Лидерът на ДСБ Радан Кънев вече официално е говорител на десния съюз, а за шеф на предизборния щаб бе избран председателят на СДС Божидар Лукарски. Шефът на Движение „България на гражданите“ (ДБГ)Меглена Кунева почти сигурно ще е водач на евролистата, защото организационното звено бе поверено на колегата й Найден Зеленогорски. Другите двама лидери – Николай Ненчев от БЗНС и Веселин Пенев от Народна партия „Свобода и достойнство“ (НПСД), пък бяха възнаградени с места в Изпълнителния съвет на блока. Очаквано в ръководния орган се намърда и „избягалият“ от „Синьо единство“ Мартин Димитров, както и „приютеният“ съвсем неотдавна бивш енергиен министър на ГЕРБ Трайчо Трайков, но изцяло за сметка на квотата от Гражданския съвет. И уж всички щяха да са поравно, а СДС и НПСД се оказаха с трима представители, БЗНС – само с двама, а гражданите – с трима вместо с шест. С най-много членове в ръководството са ДСБ и ДБГ, оформяйки странна лидерска коалиция.
Разбира се, сега никой не забелязва неравенството, защото всички са заети с евроизборите. Проблемите обаче малко по малко започват да прозират в скептичните коментари на уж твърдите поддръжници на блока, от който се очаква да осигури достатъчно реформаторски мандати в Европейския парламент, както и сигурно участие в следващото управление на страната.
„Опасявам се, че СДС пак ще отнесе предизборната кампания и ще понесе всички негативи при евентуален провал“, отбелязва син симпатизант на официалната страница на партията във Фейсбук, предричайки кой първи ще бъде изгонен от обединението, ако по стечение на обстоятелствата не излъчи евродепутат.
„Не е хубаво така да се лъже!“, споделя друг по повод различните квоти в ръководството на блока. Освен това за никого не е тайна, че феновете на Радан Кънев не харесват Меглена Кунева, а нейните привърженици пък не си падат по Божидар Лукарски, което може да откаже немалка част от общия електорат изобщо да гласува.
Любовта на избирателите обаче е променлива величина и лесно може да бъде вкарана в желаните рамки. Съвсем друго нещо е подкрепата на хората с партиен билет, които са истинският барометър за настроенията във всяка формация. А техните вълнения сега са свързани с водача на реформаторската евролиста. Мнозинството членове на ДСБ открито заявяват, че не желаят да предоставят тази чест на Меглена Кунева – заради противоречивите коментари по неин адрес в различни медии. Приятелите на Радан неспирно му напомнят „жълтото“ й минало (когато Кунева бе част от НДСВ), както и втората й фамилия, която тя сама премахва в началото на 90-те.
По този повод кандидат-депутатът от ДСБ на последните избори Деница Сачева изтъква в социалните мрежи, че истинският легитимен фаворит на десните трябва да бъде друг. „Ако ИС, ГС, НС и не знам кое още С на Реформаторския блок не излезе с предложение, че Светослав Малинов трябва да бъде водач на листа – всички приказки дотук стават излишни“, пише Сачева и посочва своите мотиви в негова подкрепа: „Светослав Малинов е единственият достоен да поведе тази листа, защото има последователна, ясна, дясна биография. Това е човекът, чието име би затворило пропастите, които задкулисните договорки отварят. Това е човекът, който може да говори по европейски теми за бъдещето и който може да сложи край на разговорите с дъх на яхния .“
Естествено, със същия плам всяка от партиите в Реформаторския блок би могла да защити нечия друга кандидатура. И голямата амбиция за щурм на властта с нова модерна демокрация да пропадне при първото сериозно препятствие. Със сигурност обединението ще положи всички усилия безболезнено да изглади възникналите противоречия и да се яви със самочувствие на предстоящия евровот. Друг е въпросът колко ще горчат преглътнатите компромиси, при това не само на хората вътре в съюза, но и на верния електорат.
