В Дания отново мирише на нещо гнило. В утрото на 30 януари Социалистическата народна партия изтегли шестимата си министри, включително и на външните работи, от коалиционния кабинет на премиера Хеле Торнинг-Шмит, което наложи спешния му ремонт. Причина за разрива стана новината, че Копенхаген е продал 18% от държавната енергийна компания „Донг енърджи“ на щатската инвестиционна банка „Голдмън Сакс груп“ за 1.5 млрд. щ. долара. Сделката, срещу която се обявиха 68% от участниците в анкета на агенция „Мегафон“, дава право на вето на американците срещу начина на фирмено управление в замяна на направената инвестиция. „Голдмън“ обаче се кълне, че гледа на дела си в „Донг“ като на дългосрочно вложение и ще подкрепя стратегията на сегашните мениджъри.
Премиерът Торнинг-Шмит попълни на 3 февруари правителството с нови членове. От канцеларията на дамата съобщиха официално, че Мартин Лидегаард ще е новият министър на външните работи, а Мортен Йостергаард ще поеме данъчното ведомство. Датчаните обаче продължават да недоумяват как банка от Уолстрийт е успяла да затъмни политическия пейзаж на идиличното скандинавско убежище. Професорът по политически науки от университета в Копенхаген Петер Курилд-Клитгаард посочва, че „повечето граждани не са запознати с подробности от сделката“ и „много от тях се опасяват, че датските политици предават контрола на енергийната система“.
„Голдмън“ ще купи дела в „Донг“ чрез европейското си поделение за търговски банкови услуги и ще го вкара в компания, наречена „Ню Енърджи инвестмънт“. Партньори на американците в енергийната група ще са двата най-големи датски пенсионни фонда ATP (с 4.9%) иPFA(с 1.8 процента). „Донг“ е принудена да продава акции като част от програмата за преструктуриране на дейността си, обявена през февруари 2013-а. Целта е да се намалят производствените разходи и задълженията и да се увеличат инвестициите в проучванията на нефтени и газови находища, както и за вятърни централи.
Участниците в сделката смятат, че тя е добра за всички страни. Франк Ааен – законодател от Червено-Зеления алианс, който осигурява мнозинството на коалиционния кабинет в парламента, обаче заяви, че той и съпартийците му „са категорично против“ всякаква намеса на „Голдмън“ в развитието на „Донг“ и „че ако може да се направи нещо за блокиране на продажбата“, те ще го направят. Ааен изтъква също, че акулата от Уолстрийт ще контролира дела си в местната енергийна компания чрез поделения в Люксембург, щата Делауеър и Каймановите острови, което предполага, че ще се опита да се отърве от данъчните си задължения. В интерес на истината подозренията на Ааен са основателни, защото посочените юрисдикции имат специални данъчни режими, а Люксембург позволява на инвеститорите да приспаднат от облагаемите си приходи всяка преоценка на губеща инвестиция.
Положението на Торнинг-Шмит също не е леко. Според последното проучване на общественото мнение 55.1% от гласоподавателите подкрепят опозиционния блок на Ларс Льоке Расмусен от Либералната партия. Резултатите от онлайн анкета на датската агенция „Галъп“, публикувани на 31 януари, пък показват, че 54% от участниците са на мнение, че позициите на дамата са се разклатили, след като социалистите са напуснали правителството. Близо 25% не виждат промяна, а 12% смятат, че нейното управление (от социалдемократи и социаллиберали) е станало по-силно. Самата Торнинг-Шмит е оптимист, че реформираният кабинет ще оцелее до редовните избори, които трябва да се проведат най-късно през септември 2015-а. Но не бива да се забравя, че Копенхаген започна да преразглежда доста услуги, включително и детските надбавки и безплатното обучение, както и необходимия за пенсиониране трудов стаж. Освен това датчаните са с най-висока данъчна тежест като дял от БВП в света.
Дания стана най-слабото скандинавско стопанство след срива на жилищния пазар през 2008-а, потопил в криза местния банков сектор. Датският банков лидер „Данске банк“ е загубила 135 хил. клиенти в последните 16 месеца, а удовлетворението на потребителите от банкови услуги е най-ниско за последните шест години. По оценка на Централната банка на страната високата задлъжнялост на клиентите ограничава потреблението на домакинствата, а икономическият растеж е по-нисък, отколкото в съседите Швеция и Норвегия. Според прогнозите БВП на Дания ще се повиши с 1.6% през тази година срещу шведските 2.3 процента. Норвегия пък ще постигне 3% растеж, прогнозира ОИСР.
