Коалиция до коалицията и след тях – пак коалиция. Така вероятно ще изглежда бюлетината на предстоящите избори за Европейски парламент през май. Партийната идентичност вече не е на почит, защото не дава достатъчно гаранции за участие във властта. Доказа го последният извънреден парламентарен вот, когато гласовете на партийно неангажираните граждани се разпиляха и за първи път от доста време насам не допринесоха за излъчването на категоричен фаворит. В резултат политиците и формациите получиха важен урок – „големите“ могат да играят соло, но „малките“ нямат шанс без обединение. И без електоратът дори да се усети, дойде модата на коалициите.
След примера, който дадоха петте партии в Реформаторския блок, създавайки единен политически съюз в края на декември 2013-а, рязко се увеличиха амбициите за уплътняване именно на дясното пространство. С тази разлика, че докато СДС, ДСБ, Движение „България на гражданите“, БЗНС и Народна партия „Свобода и достойнство“ не говорят за себе си като за коалиция, останалите нямат нищо против популярната квалификация. За седемте месеца от учредяването си формацията на председателя на Българската федерация по художествена гимнастика Илияна Раева „Обединена България“ например откри подходящи партньори в лицето на Социалдемократическата партия (СДП)и Християндемократическата партия (ХДП), за да конкурира реформаторите с Коалиция „Обединена демокрация“ (КОД). Евродепутатът от „Синьо единство“ Надежда Нейнски пък, чиято партия в последния момент изпадна от дясното обединение, реши да търси реванш с гражданска платформа „Дясна алтернатива за България“, към която почти сигурно ще се присъединят и други десни образувания. Междувременно ръка си подадоха лидерът на ГОРД Слави Бинев и председателят на НФСБ Валери Симеонов, за да създадат общ патриотичен фронт. А гражданската инициатива АБВ на бившия президент Георги Първанов, който заплашва да разцепи българската левица, вече води преговори с различни социалдемократически партии за чисто нова коалиция в център-ляво.
В обединяването преди избори няма нищо странно и по всичко личи, че в оставащите три месеца до евровота на сцената ще се появят и други сдружения. По-интересното е, че в името на политическото оцеляване напълно несъвместими хора и партии успяват да преглътнат тежки различия, за да се явят с обща листа пред избирателите. Странно е, да речем, как ще съжителстват социал- и християндемократи в КОД-овата коалиция на Раева, когато едните са по-скоро „леви“, а другите – по-скоро „десни“ и невинаги споделят сходна политическа идеология.
„Щом в Германия успяха да създадат стабилно правителство, и ние ще се справим“, категоричен е лидерът на СДП Тодор Барболов, за когото на извънредните избори през май 2013-а гласуваха точно 1300 души от цялата страна (0.037%).
„За нас е важно да има и друго пространство, не само нашето, защото истината се постига в диалог. Възможно е и трябва да съществуват различни тези“, допълва го колежката му от ХДП Ирина Абаджиева-Репуц. В сравнение с Барболов тя може да се похвали с по-висока, но все пак твърде скромната подкрепа на 3700 души, или 0.105 на сто от гласувалите на последния вот. Съвсем друг е въпросът какво ще прави самата Илияна Раева, когато в средата на предизборната кампания се наложи да защитава коалиционната платформа и да обяснява някои финансови и други зависимости?
По подобен начин несъвместимите на пръв поглед Слави Бинев и Валери Симеонов изненадващо решиха да играят „комбина“, след като партиите им (логично)не успяха да се обединят миналия август. Лидерът на ГОРД, който стана евродепутат с благословията на „Атака“ и яростно нападаше конкурента си в ГЕРБ Бойко Борисов по време на премиерския му мандат, рязко смени курса, за да получи втори шанс за Брюксел с листата на Национален фронт за спасение на България. Точно преди седмица Бинев обяви, че напуска формацията, която сам създаде, за да се бори заедно с националистите за поне три места в Европейския парламент. Изненадата е, че бе приет с отворени обятия от тези, които едва не изместиха Волен Сидеров на извънредните избори през май 2013-а и стоплиха взаимоотношенията си с ГЕРБ с надеждата за повече успех. „Фронтовакът“ Валери Симеонов дори получи личните благодарности на Борисов за признанието, че „ако някой има моралното право да управлява, това е първата по конституция партия“. Вероятно поради тези причини Бинев получи странна амнезия за изявлението, с което призова европейските институции да арестуват българския премиер за фалшификации на изборите през 2011-а, както и за странните договори за дължими суми към офшорки, под които е слагал подписа си, за да получи място в евролистата на „Атака“. Сега остава единствено да видим как ще се впише в програмата на НФСБ, когато неведнъж сам е обявявал, че не може да атакува хората, изпратили го в Брюксел и с които е бил съратник в политиката.
Що се отнася до другия ни депутат в Европарламента – Надежда Нейнски, пределно ясно е, че амбициите й за обединение вдясно са последен опит да се задържи някак си на политическата сцена. Затова е отворила толкова широко вратата на чисто новата си гражданска платформа в очакване на съмишленици. Очевидно „Дясна алтернатива за България“ е решила да заложи не толкова на качеството, колкото на количеството. Създаденото на 13 ноември обединение по инициатива на изгоненото от реформаторите „Синьо единство“ вече приюти партиите „Нова алтернатива“, „Движение Гергьовден“, „Съюз на свободните демократи“, БДС „Радикали“ и НИПД „Гражданско участие в управлението на държавата“, но предлага подслон и на всички останали „десни“, към които почти сигурно ще се присъединят Демократическата партия и „Обединените земеделци“. Гражданската платформа е изпратила покани до формациите, участвали в изборите през 2013-а и 2009-а, за да се включат в обсъждането на обща национална доктрина на България и дружно да се явят на евровота с единна листа, водена от Надежда Нейнски. Работата е там, че даже самата кандидатка не знае, че новите й партньори подготвят собствен „план Б“ за предстоящите избори. Заместник-председателят на Демократическата партия Николай Христов например само преди седмица посети Перник, за да се срещне със симпатизантите на „ВОТ-Консерватори“, водена от Пламен Юруков, и сам да се запознае с идеите на модерния консерватизъм. За земеделците пък се говори, че все повече се изкушават от програмата на най-новия политик Николай Бареков и неговата „България без цензура“. В тази ситуация е излишно да се споменава, че който не е съгласен да го води Надежда, почти сигурно ще потърси алтернатива и няма да се поколебае да състави свое собствено обединение.
Всъщност това е само началото. Истинското коалиране тепърва предстои.
