Парламентът отхвърли идеята да се въведе задължително за всички български граждани гласуване на изборите. Предложението вотът да стане задължителен беше направено от депутати от ГЕРБ. От „Атака” подкрепиха искането, а против се обявиха от ДПС и „Коалиция за България”.
Според Данаил Кирилов от ГЕРБ крехката демокрация в нашата държава има нужда от активното поведение на всеки. Бившите управляващи мотивираха искането си с традиционно ниската избирателна активност.
Мая Манолова от БСП обаче припомни, че това изискване противоречи на основните права на гражданите в Конституцията. Тя подчерта, че ако се доразвие идеята на ГЕРБ за финансови стимули за задължително гласуване, в класификатора на професиите ще трябва да се добави и „платен гласоподавател”.
Ако в едно населено място на балотаж се изправят кандидати на ДПС и на „Евророма”, кое е демократичното в това да накараме привържениците на „Атака” да гласуват за един от двамата, попита Лютви Местан от ДПС. Според него тежка заблуда е, че със задължителния вот може да се реши какъвто и да е проблем на политическата система.
Депутатите приеха, че изборите се провеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите. Според разпоредбите гласуването е лично и всеки избирател има право на един глас.
Мнозинството отхвърли и предложение на Павел Шопов от „Атака” хора с двойно гражданство да не могат да гласуват и да бъдат избирани, както и да участват в референдум. Отхвърлено беше и предложението на ДПС още в началото на Изборния кодекс да бъдат разписани кой може да бъде избиран и да гласува на различните видове избори.
Депутатите обаче приеха друга промяна. В градовете с районно деление избирателите отново ще могат да гласуват пряко за районни кметове, решиха те.
Изборът на районни кметове беше отменен по времето на ГЕРБ и тогава кметовете на райони се назначаваха от кмета на общината.
